Обичахме със Заро да ходим по манастирите български. Много неща ни харесваха в тях. Първо заради природата, знае се, че манастирските местa са най красивите, толкова красиви, че освен клишето „спира ти дъха от красота “, друго не ти идва на ум. Пък и ние не сме писатели. Заро е художник, а аз съм инженер. По важното е, че изпитваме вълнение от хубавините. Затова и вършеем из България, когато можем, разбира се. И като гледам, все разни манастирски маршрути избираме – това за страхотните пейзажи, то си е ясно, страната ни е красива, но нас ни привлича онази тайнственост на вярата, пазена ревниво през дългите години на робства, пазена в землянчестите църкви, пазена в тези обиталища, манастирите - палени, грабени, разрушавани, затваряни от поганците, пазена от усамотението и въздържанието на братята, отдали живота си за Нея. И възстановявани после отново, с голямата любов, стаена в сърцата на простите хорица, с преклонението на служещите господу и парите на родолюбците - бедни и богати.
То ...