Мариян
Дори и за миг не предположих как тази: чудновата и граничеща с абсурдното история, от изпълненото със странности житие на съквартиранта ми Мариян, ще успее, трайно, да се настани в съзнанието ми. Разказа ми я вчера и ден по късно, тоест днес, ми изглежда невъзможно да се отърва от кошмара ѝ в съня си. Нещо повече – на сутринта, събуждайки се, не разбрах защо покрай останалите ми съновидения, в съзнанието ми, постоянно изплува фигурата на луд, придобил моя образ и подобие.
Случката беше от времето, когато на територията на страната ни все още действаше законът за задължителната военна служба и Мариян, притиснат от насила вменения му граждански дълг, е трябвало безропотно да бди за сигурността на сънародниците си. За разлика от мен, стария запасен сержант, обичащ да си спомня с носталгия войнишките си години и при сгоден случай с емоция говорещ за щурото предизвикателство на отминалата ми младост, се оказа, че Мариян трудно е понасял войнишкото бреме и е желаел, на всяка цена, да ...