Двамата служители на БДЖ се канеха да се приберат поне за малко на топло в служебното помещение отстрани на чакалнята. Там не беше кой знае какво. Миришеше на храна и застояло, но поне беше топло. Щяха да си направят и чай, за да се сгреят преди да продължат работния си ден.
Влакът за Варна щеше да потегли всеки момент, когато покрай тях премина жена на средна възраст с разкопчано зелено палто. Личеше си, че тази сутрин беше бързала. Кестенявата ѝ коса, по която вече издайнически личаха посребрени кичури, се развяваше от ледения вятър. Преди да се качи в крайния вагон, до който те стояха и си приказваха, тя погледна отново табелата, за да се увери, че не е сбъркала. После енергично се присегна и се качи в последното купе, през прозореца на което ги гледаше с празен поглед мъж около тридесетте, който обаче изглеждаше поне с двадесет години по-стар.
Нещо падна от джоба на жената, но тя така и не разбра, улисана в надпреварата с времето.
- Виж бе. - каза по-младият от двамата ревизор-ваго ...