5 мин за четене
- Ти к'во си мислиш бе? Че аз цял живот ще обикалям с т'ва чукче по влаковете и ще проверявам вагони ли? - каза с обида и малко яд в гласа си единият от двамата служители на БДЖ, които бяха на перона. После хвана по-удобно дългата дръжка на чукчето си и нервно чукна по релсите. Почеса гъстата си черна брада и се изплю настрани.
Колегата му ревизор-вагони не каза нищо. Вместо това дръпна жадно от цигарата си и я прибра грижливо в шепата си на завет. Провери дали неговото чукче е под мишницата, закопча догоре ципа на работния си гащеризон и пъхна свободната си ръка в джоба на панталона си.
Леденият вятър пронизваше всичко по пътя си и правеше тази зимна сутрин още по-неуютна и неприветлива. Гъсти тъмносиви облаци бяха надвиснали в готовност и чакаха с нетърпение новият ден да се роди, за да се нахвърлят отгоре му, като кредитори върху изпаднал в немилост длъжник.
- Ще изчакам още няколко месеца да мине тая простотия с ковида и изчезвам. - продължи своя монолог младият мъж с брадата. - Ве ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация