Маргарет беше уличница. Но знаеше как да се продава. Особено в света на киното. Холивуд обичаше разлаялите се блудници. И разкаялите се блудници обичаха Холивуд. Не беше красива. Никак. Но за сметка на това имаше кръгъл задник и алчна майка. Баща ѝ не беше известен, всъщност беше неизвестен. Майка ѝ- Грейс, се опита да впише името на Майк Майер в регистрите, но точно тогава се разделиха и неговото бащинство остана под съмнение. Грейс беше раздиряна от ужасна дилема кое обича повече -алкохола или дъщеря си и докато разреши тази загадка остави Маргарет в приют, а бутилките в хладилника. Детството ѝ мина между приемното семейство, майка ѝ и гаджетата на майка ѝ.На 16 се омъжи. За първи път. Казваше се Джон. Не беше нещо особено, но на 16 Маргарет беше лекомислена и разгонена и не се колеба дълго. Имаше нужда от мъжко внимание, пари в брой и весели вечери. Затова напусна училище и се премести да живее при Джон. И наистина заживя -между него, колана му и празния му портфейл. Най-добрият приятел на Джон беше Джони Уокър. Джони Уокър беше един от онези лентяи, които ако ги допуснеш твърде близо до себе си започваха да правят поразии. Така и стана. Под влиянието на Уокър, Джон го избиваше на мания за величие. По време на един такъв пристъп го обзе тъп патриотизъм, тропна по масата и замина за фронта. Маргарет не страда за него особено дълго, нито пък за колана му и притисната от безпаричие, глад и празни мисли започна работа в една фабрика. Докато работеше във фабриката се появи някакъв фотограф, който ѝ предложи да се снима за военен календар целящ да повдигне бойния дух на войниците в армията. Беше покъртителна, но лесно се разголваше и пускаше на всеки, който си плаща. Когато си дойде Джон се стигна до казуса "или-или ". Това, което Джон не подозираше беше, че нямаше никакъв казус. Маргарет набързо си събра куфарите, метна ги в багажника и замина за Холивуд с надеждата да пробие в киното. Фотографът и беше обещал да използва всичките си връзки, за да ѝ помогне. За съжаление, връзките му бяха във съвсем друг бранш и на Маргарет ѝ се наложи често да преспива у непознати. Един такъв непознат се оказа голяма риба в кино средите и я уреди с договор за една година в най-голямата компания. Решиха да я прекръстят на Мери Джейн и Маргарет се съгласи, нямаше значение името, важното беше да вижда лицето си по плакатите в кината. Промениха цвета на косата. Премахнаха безличното кестеняво и го замениха с руси къдрици, сложиха и изкуствена бенка над устната, ярко червило и я пуснаха на пазара. За разочарование на Мери Джейн нещата не вървяха както се беше надявала. Първо беше статистка, а после ѝ дадоха незабележими роли в няколко филма, които бяха доста под средното ниво. Въпреки всичко тя отпразнува първите си стъпки и екранния си дебют. За нея все още си важеше правилото, че няма по-добър бизнес от шоу бизнеса. След това участва в един мюзикъл, получи договор за няколко години, но като цяло нещата не вървяха добре. Наложи се да се върне към старите си навици и да уважи леглата на няколко господа. Тогава се появи съпруг номер две. Спортно момче. Отново проява на лош вкус-от негова и от нейна страна. И двамата бързо разбраха грешката си. Междувременно задницата на Мери Джейн беше набрала скорост и я обявиха за секссимвол на годината. Е, разбираше си от работата момичето. Обичаше да пърха с изкуствените си мигли и да гледа с премрежен поглед, това обаче, което малцина знаеха беше, че премреженият поглед се дължеше на смесица от късогледство, барбитурати и кокаин. Славата ѝ набираше скорост и Мери Джейн вече можеше да си позволи любовници от политиката и скъп психоаналитик. Това бяха най-добрите признаци на успех. Междувременно се появи и съпруг номер три. С него се задържа малко повече отколкото с другите- с два-три месеца. Беше голяма клечка и помогна значително на кариерата и, само че му беше писнало от впиянчени истерични актриси и я напусна. Сега ѝ остана само психоаналитикът. Той пък от своя страна ѝ даде безумно глупавата в житейски план идея -да си води дневник с всички мисли, събития и разговори, които са я впечатлили. Въпреки, че си намери за любовник влиятелен политик, произхождащ от властно политическо семейство, тя не се интересуваше от политика и затова не счете за нужно да мисли върху правата на негрите или външната политика на САЩ. Повече я вълнуваше лошият вкус на жената на президента, която всички треторазрядни издания и съответно домакини обявиха за модна икона. Всъщност те двете не се различаваха толкова много- бяха безвкусни, бездарни, грозни, глупави и известни-типично американско клише. Но се усмихваха и махаха приветливо на тълпата. Всяка от своя си пиедестал. Този пиедестал се разклащаше все по-често под краката на Мери Джейн. Тя го компенсираше с все по-големи дози лекарства и по-чести посещения при психоаналитика си. Фактът беше,че се чувстваше несигурна и ставаше все по-неуравновесена. Колкото по-неуравновесена ставаше тя, толкова по- неуравновесени ставаха съветниците на влиятелния ѝ любовник. Зачестиха нервните изблици, среднощните обаждания и нелепите публични изяви. До деня в който я намериха просната на леглото си с няколко празни шишенца. Шишенца, които никой не беше изписвал и никой не беше купувал, шишенца, които пазеха тайната на един изчезнал дневник.