- Да ти кажа за Виената - Вельо така наричал града понякога. Има хора, според които Париж е столица на света, a Вельо май е мислел, че е Виена. Никой не разбрал кой някога го е запознал с този град, може и да е прочел някъде за него, но често пращал хората да отидат там, ако искат да излязат в чужбина: "Ех, да знаеш там какви къщи има - хубави, големи..." или "Ами прати го във Виена, там дават най-доброто образование". Някъде около шестнайсетата си година споменaл пред една от сестрите си, че иска малко да попътува, да види друг свят и изчезнал за към два-три месеца. Прибрал се с друга риза и други цървули, а пoсле в една кутия, в която прибирали разни дреблии, дълго се намирали сръбски динари. Затова мислят, че е стигнал най-много до Белград и е опитал от работата на чуждо място. После често казвал: "Не е за мене тая работа, у нас си е най-добре".
Наблюдателен и прозорлив, той рано разбрал, че големите му синове са селяни по душа, обичат земята, животните, но третият - най-малкият все ...