2 мин за четене
Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така или иначе ще си замълча. Прекалено мила съм, за да ти кажа нещо.
- Да ви помогна ли, госпожице? - пита ме глас на вече познатия език. Обръщам се рязко, но виждам, че непознатият мъж е просто любезен и иска да ми помогне с багажа. Усмихвам му се, свикнала да привличам вниманието още преди да проговоря.
- Не бих възразила - отвръщам му и му подавам ръка за поздрав. - Аз съм Мария.
- О, приятно ми е да се запознаем, Мария - мъжът се усмихва широко. - Аз съм Йохан.
Името е типично, но пък ми харесва. Навява ми спомени за времена, когато вече изпълващата се мечта за мен беше още толкова наивна. А сега вече бе реалност.
Но ти се смръщваш към Йохан, а после в моята посока.
- Мия... - раздразнено зап ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация