Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха от жаравата, която вродената ù ревност бе подклаждала с години. Това им трябваше, за да лумнат - съчката на съмнението. Не спа остатъка на нощта, сутринта хвана рейса и замина. По пътя мислеше какво да му каже, пътят прелетя край нея с всичките си триста километра, без да го усети.
Не разбра изневяра ли беше, и имало ли е такова нещо. Той седеше пред нея, с блуждаещ поглед, сгърбил рамене и само поклащаше невярващо глава.
Нищо не разбра тя. Големият град живееше забързано и делово, дните се сменяха като обещания от предизборни афиши - оглозгани и ненужни. Седеше сама в квартирата му, мръсна бекярска дупка, правеше компания на плъховете и се мъчеше да не чува похлопванията по вратата на пияни ...