10.01.2012 г., 15:53 ч.
Монах Селестиян
4 мин за четене
Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме се виждали от много години. Нещо ми беше предизвикало любопитството, какво го е накарало да се забие сякаш вдън земята. Видяхме се малко преди Новата година, на коледния базар в родния ми град. Не можах да го позная. Беше се прегърбил, лицето му беше насечено и сбръчкано, но с някакъв мек топъл поглед в очите. Стори ми се много странно всичко това, все пак бизнесът му вървеше така силно преди време. Пътуваше из Европата много по-често, отколкото аз идвах по родните си места. Все пак бяхме завършили гимназия в един клас, толкова години оттогава… Затова бях приел поканата.
Телефонът нямаше обхват, ръката ми леко кървеше, бях се ожулил, когато слагах веригите още там, долу в ниското. В колата и ...
Телефонът нямаше обхват, ръката ми леко кървеше, бях се ожулил, когато слагах веригите още там, долу в ниското. В колата и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Любомир Николов Всички права запазени
Предложения
-
-
Младичката продавачка на фъстъци мери и ме пита: - Днес празник, на 22 отново празник. И все обърква...
-
Нарисувах си въпросителни вежди, а заваля нежност от очевидното и сме точно толкова ......
-
Тежи в очите ми отминалия ден, като безцелно отразена светлина. Откривам я в насрещните очи, преди д...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
