Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е една стара жена и... спрях да ù крещя...
Обичам я и ù го казвам, защото... тя е моята майка, само тя знае как е живяла и аз нямам право да я съдя, а само да я обичам, че ми е дарила... ЖИВОТ!!!
Сега искам да я чуя всеки ден, искам да я имам по-дълго време, защото, докато я имам, аз ще съм нейното дете, най-хубавото на света, въпреки всичко, което съм ù причинила... Забелязвам, че без да искам правя неща като нея, без да искам, но... ген... Какво ли ще кажат за мен моите деца, за които съм готова живота си да дам?! Прости ми, мила моя мамо!
Обичам те, мамо!!!