Станах, измих си зъбите и си направих кафе. Седнах да го пия и си запалих цигара. Реших да си пусна музика, но докато прехвърлях хилядите песни, не си харесах нито една и затова просто не си пуснах музика. Вчерашния ден се беше случило нещо голямо. Ехото от него все още отекваше в душата ми, но махмурлукът не ми даваше възможност да мисля. Знаех, че снощи ми хрумна една убийствена идея за разказ, но се напих много и я забравих. А беше толкова яка... Мамка му, уиски с вода, отново ме победи.
Седнах пред белия лист на монитора ми и зачаках музата. Къде се бави тая крава? Реших да ù звънна. Набрах номера ù, но никой не вдигна. Звъннах пак. Същото. Помислих си, че може би се къпе, или яде, или сере, или спи, не знам, ще ù звънна после. Пуснах си Pink Floyd и зачаках нещо да се случи. Запалих си поредната цигара и звъннах пак на музата.
- Ало?
- Ало, миличка, аз съм.
Тя ми затвори. Какво, по дяволите, съм ù направил? През последните 4 години ме беше посещавала само няколко пъти и то за крат ...