Има хора, които се запечатват в паметта като тапет, залепен с хелметекс. Нямат сваляне, нямат забравяне. Може да се разруши стената, да се разруши живота, но те ще останат. С такъв спомен се боря вече година и колкото, и време да минава, той изплува като кичозна стена в сутерена на многоетажен блок.
Моят личен, коварен и натрапващ се спомен е за ЧОВЕК, който за няколко месеца ме превърна нишесте. Понякога, когато бе в настроение, ме гарнираше с малко захар и вода и ме караше да се чувствам невероятен крем. Това го забавляваше и караше да се чувства ГОСПОД.
Когато за първи път го срещнах, трябваше да говорим за работа. Той каза, че има идеи и аз изтръпнах, защото за мен идеите на другите бяха като разноцветни балони с хелий. В момента, в който се споделят от тях не остава нищо друго освен, смешен и писклив гласец, който освен да разсмива, за друго не става.
Идеите исках да ги давам аз. Затова ме бе и поканил, да вдишва моите идеи, а от тях да съгради нещо, което аз бях неспособен.
Дойде ...