Беше краят на януари. Сняг, студ , самота и вятър по заспалите полета.
Един ден старото куче Мъри се събуди и реши да прави само добри дела. Баба Тонка си беше оставила чашата мляко на стълбите да изстива. Тя хранеше котките на двора с последната суха храна и ругаеше дядо Ване, че е излязъл отново на студа без зелената шапка. Старецът цепеше дърва с брадвата под навеса и се правеше че не я чува. Когато се поумори, дядо Ване напълни две кофи пълни с цепеници, грабна ги и се запъти към топлата стая с камината. След него хукна баба Тонка, продължаваща да го овиква, сърдита и бясна, че не я чува.
Тогава Мъри излезе от къщурката, свита до големия бор и се бухна да се въргаля в снега. След това скочи и като видя котките да се мъчат със сухата храна, хукна да им помага. Пред обърканите погледи на Бъз, Белята и мъничето, Мъри за нула време приключи с храната им. Ожаднял и доволен той се надвеси над чашата на баба Тонка. Топлото млекце му подейства диуретично и Мъри вирна крак над новите обуща на дядо Ване.
От заспалите полета по улицата дотича измръзналият вятър да види какво правят двамата старци. Баба Тонка нахлупваше на главата на дядо Ване ту зелената, ту синята шапка, а той продължаваше да си иска ушанката. Вятърът се усмихна и се върна отново при полетата.
Мъри пък уморен от добрините, дето беше сторил, се прибра в къщурката за да си доспи, че дълъг, студен и самотен щеше да бъде зимният ден.
© Свободей Огражденец Всички права запазени