Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опаковките. Между масите протичваха деца и се лигавеха с остатъците от храната.
Зърнах жена си в сепарето. Учудих се, че е сама със Сюзън, говореха си нещо и не забелязваха суматохата около себе си. Оставих ги и се запътих към бара.
– Колега, как е мартинито? – попитах бармана. – Върви ли?
– Още едно? – намигна ми.
– Нито глътка повече! – ядосано се разпалих.
– Странно, господине, тук повечето хора го харесват.
– Така ли? – озъбих се. – Ще ти кажа нещо, господинчо, още преди да вляза в този леген, още на пристанището един моряк, а - май оня там, със синята кърпа – посочих към човека с бенката или брадавицата, който се щураше без причина наоколо, – той ми каза, че тук се прави секс и се пие уиск ...