Надежда беше възпитана в пиетет към културата и в страх от Бога и грехопадението. С времето вътрешната нагласа, ценностите, които изповядваше, въпреки артистичното поведение и закачливостта, придадоха на израза и недостъпност. Изглеждаше дръпната, понякога дори високомерна - изцяло отнесена в своя си свят. Едва прикриваното презрение към проявите на лош вкус и дебелащина задълбочиха още повече разрива и със света на безкултурието и грубиянщината. Животът и бе пълен с парадокси, възходи, падения и най-вече разочарования, но това беше неини живот и тя се харесваше в него като един стоик на финеса и красотата.
След лудешка любов разбра с горчивина, че мъжът и не е човека на нейните мечти. Отначало Надежда се досещаше за похожденията му. После вече знаеше, накрая тя си отиде завинаги от него.Затвори се наранена, потресена, отвратена. Заредиха се години на самота и страдание, но живота на изискана дама, който водеше, и доставяше радост и усещане за превъзходство над посредствеността. И тъкм ...