В случаен разговор, всички в квартала между другото се съгласяваха за тях „ Хубаво семейство...няма какво да се каже..хубаво им е семейството“ Тя, жената, адвокатката Марина, обличаше строги костюми с подходящ чорапогащник и обуваше ниски обувки, които блестяха на слънцето. Поздравяваше сдържано, все в последния момент и за околните бе трудно да разберат дали е високомерна или е добре възпитана да не се натрапва излишно. Роднини, съседи или случайни познати, още от детството й бяха сигурни обаче „ Това момиче ще стигне далеч“ Дори сега, вече зряла жена вървеше с изправена глава и коса сплетена на кок, лъскав като обувките, а наглед доста по- уверени хора се отдръпваха с уважение от пътя й. Той, мъжът, Анани бе нисичък, спретнат, с оредял перчем, който незнайно защо все мокреше с вода. Опознали го веднъж, навсякъде го посрещаха със симпатия, защото бе добродушен до глупост и винаги готов да се впусне да угоди. Беше предан на Марина като гвардеец. Посрещаше я след работа, още на улицата ...