14.06.2012 г., 21:34 ч.

Навици 

  Проза » Разкази
683 0 0
6 мин за четене
Минавам покрай кантората му…
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана!
Крещи! Крещи…!
И блъска с юмрук, къде му падне…
- Мръсници, скотове, изроди…!
Кротък, възпитан, мирен човек, крещи и блъска…
Жена му седи в ъгъла, като препарирана…
И не говори…
Плаче без глас… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??