Глава XVII

- Ирина, моля ви звъннете на г-н Карабулев. Обещах му днес да се срещнем, но имаме... по-важни неща. Кажете му, че ще се радвам да го видя в четвъртък следобяд, когато му е удобно.

- Г-н Бойчев, тъкмо исках да ви съобщя, че той звъня преди около 20 минути, за да предупреди, че е възпрепятстван и заминава, служебно пътуване, и че се обажда, за да отмени срещата.

- А, ами добре тогава. Значи вероятно и за четвъртък няма да стане. Напомнете ми следващата седмица да определим среща.

Огнян нямаше идея на какво се дължеше настоятелността на Карабулев, нито пък внезапната промяна и командировка. Беше останал с впечатлението, че Карабулев е решил да поднови автопарка си, но изглежда идеята му все пак беше по-различна. Така или иначе, хората във властта изискваха специално отношение... по презумпция.

Огнян постави обратно слушалката и отново се зачете в папката с  доклади. Събитията от последните дни наложиха промяна в целия график. Очевидно трябваше да изтегли официалното представяне на първия прототип на "BluEfficiency" B1 поне месец по-рано. "Тесла" щяха да покажат новия "Tesla Model 3" в края на юли. В момента все още течаха процедурите по тестване и сертифициране. Повече от една година от "Тесла" излизаха единствено откъслечи съобщения. Очевидно първата презентация през юни 2016 г. в централата им в Холтхорн Калифорния, не бе пожънала достатъчно успех. Въпреки космичните инвестиции в ел. станции, които само в САЩ вече бяха над 900, все още огромен проблем оставаше времето за зареждане на батериите. Очакваше се в новия модел да бъде внедрена дълготрайна батерия със значително по-кратко време за зареждане, но с този проблем инженерите се бореха с години. Огнян беше заложил всичко. Рискът беше огромен, сумите колосални. Но резултатът, положителният резултат щеше да удари сериозна песнтница на Тесла. Стига само времето да беше малко повече...

Разтвори още няколко страници, като само бегло преглеждаше цифрите, които знаеше наизуст. 

Следващата страница обаче го накара да се зачете съсредоточено. В резюме пред него беше статистика за клиентската удоволетвореност от първите два модела на Тесла. Критиките бяха сериозни. Собствениците споделяха неудобствата и недоволстваха срещу твърде високите цени и усложненост на конпютърните системи. Да, Тесла извадиха поука от предпоследния си модел...

Но имаше и една голяма част критики срещу дизайна на Модел 3. Приет с видимо въудошевление година по-късно мненията вече бяха сериозно поляризирани. Екстериорът беше твърде недодялан, формите грубовати,  без финес, имаше и критика за взаимстване на някои от чертите на БМВ. За интериорът нещата стигаха и до още по-големи крайности. Определено визията категорично се разминаваше с очакванията. Монополистът бе на път да претърпи нови, още по-сериозни разочарования. Именно на това се дължеше и мълчанието и абсолютната карантина по отношение на информацията.  Вчерашният ден една от служителките в корпорацията, Сюзън, беше рискувала неимоверно  много, не само с работното си място, но и доста повече от това. Снимките, които тя изпрати от личния си лаптоп до специално създаден мейл на Ирина Теохарова, попадаше в абсолютно засекретената фирмена информация. Огнян разглеждаше висококачествен принт на Tesla Model 3, в два ракурса, тъмносин, очевидно претърпял промяна от първоначално представения образ. "Определено имаше още много какво да се желае" - усмихна се той като на себе си. В същата секунда мислите му отлетяха на хиляди километри и се завъртяха около блестящата усмивка и перлено подредените зъби на красивото миньонче в отдел "Реклама". Със Сюзън преживяха тайна връзка, която продължи повече от година. Успяха да укрият страстите си, което граничеше с невъзможното... Именно заради тази предпазливост тя успя да се задържи на позицията си и дори да се издигне, а Тамара така и не го заподозря... Заминаването му, обаче разби сърцето на Сюзън. Вече съвсем отнесен назад във времето, пред очите му за миг изплуваха красивите ѝ форми...

От сладкия унес го изтръгна   неочаквано потрепване на телефона. Видя за секунда на дисплея "Лора Господинова ви изпрати съобщение". Огнян потръпна конвулсивно. Тялото му се скова от обладаващия го спомен за предната вечер и "зелената игуана" в леглото му...

Край, изобщо не можеше да се концентрира вече. Размърда се в удобния си стол и разтвори съобщението. На екрана се появи... женски торс, лицето и крайниците не бяха в кадъра. Убийствено секси, бельо.

"Господи ще ме побъркаш, момиче"

Отмести поглед, сякаш за да се скрие от заслепяващи очите фарове. Върна се отново върху разтреперващите дъха му извивки. Снимката беше направена в полутъмна стая, близо до прозорец с щори, защото върху кадифената кожа се виждаха  сенки от успоредните им райета, сутрешно слънце...

Лора беше сложила луксозното бельо, което ѝ подари вчера, когато нямаше достатъчно време да я огледа. А сега, сега просто взриви фантазиите му. Не, не искаше да запраща съзнанието си в тази посока. Нещата се развиваха шеметно, мислеше за нея повече отколкото му се искаше да признае. И сега, точно сега когато имаше да решава спешно толкова неща, изобщо не беше на себе си от съблазнителната гледка. Тъкмо си мислеше как да и отговори, когато телефонът изжужа отново. 

:📩 Лора Господинова

"Да остана ли с тях... до довечера?

Огнян усети как кръвта му се задвижва, вените в слепоочията започват да пулсират, и все по-трудно му достига въздух. Не можеше да го допусне. Губеше контрол. 

:✉️ Огнян Бойчев 

"Да, остани с тях. Ще те взема от  училище"

Огнян не можеше да повярва на това, което току що написа. Беше изкушен. 

Издърпа рязко чекмеджето под бюрото си, обърна телефона с дисплея надолу и го запрати някъде в дъното. Отпусна се назад на облегалката и притвори очи. Тя отново беше там. Тънката и талия, красивите очертания на коремните мускули, малкото пъпче и заоблените гърди, на това осветление изглеждаше неземно красива. Отвори очи и погледна часовника си - 9:20 ч.

Разтри челото си и наля вода в чашата. Срещата беше след 40 минути. Имаше да допрегледа последните два доклада за новите батерии.

***

Лора се отпусна на чина си и побърза да скрие телефона си в раницата. Върху лицето ѝ се беше запечатала усмивка, която не можеше да скрие. През два чина по диагонал от нея Стаси ѝ хвърляше изпитателни погледи. 

Отново... отново не можеше да мисли за нищо друго. След вчерашните преживявания буквално хвърчеше в облаците. Дори майка и не можа да я стресне тази сутрин с конкретните си въпроси.

- Лора, това не може да продължава така. Какво си мислиш, че правиш? Играеш си с бъдещето си. Не те виждам, не те виждам как ще вземеш матурите. Нито изпитите... Отговори ми! Какво мислиш да правиш, като си провалиш годината? Звъннах на баща ти. Спешно трябва да говорим. Довечера с него. С този Огнян. Чуваш ли ме изобщо?

Лора беше потънала в размисли.

- Чуваш ли ме изобщо? Лора!

От лявата и страна стоеше преподавателката и по химия ѝ я гледаше учудено. 

- Попитах те нещо? 

Лора се изправи и каза тихо. 

- Да чувам ви. 

Целият клас се извърна към нея. Лора разбра, че е изпуснала основния въпрос. 

- И какво, ще отговориш или не?

- Не чух въпроса ви, извинете!

- Методи за изследване състава и строежа на органичните съединения.

Лора пое въздух и се опита максимално да се съсредоточи:.

- Принципът на спектралните методи за анализ се базира на взаимодействие на веществото с електромагнитно лъчение, при което може да протече поглъщане излъчване (емисия) или разсейване на електромагнитна енергия. Когато молекулата погълне електромагнитна енергия, нейната обща енергия се изменя съгласно уравнението на Бор:

- Добре Лора, излез ако обичаш да запишеш на дъската уравнението на Бор и да обясниш означенията.

∆Е=En-E0 =hν

- Добре, продължи нататък.

- En e енергията на молекулата във възбудено състояние; - Лора се обърна, за да види откъде идва този сподавен смях.

- Тишина, моля замълчете.

- E0 – енергията на молекулата в основно състояние;

 h – константата на Планк 

 ν – честотата на електромагнитното лъчение, което се поглъща. Колкото по-голяма е честотата на лъчението, толкова по-голяма е неговата енергия, съответно е по-малка дължината на вълната λ. Честотата се измерва в херци, но може да се означи и като вълново число ν  в „обратни сантиметри“. 

- Много добре Лора. Заповядай, седни обратно на мястото си. 

Класът замлъкна. Всички сведоха глави ниско, в опит да избегнат търсещият поглед на г-жа Надежда Игнатиева. 

Лора се настани на чина си и погледна с облекчение пред себе си. Но не можеше да сдържи любопитството си. Гледайки напред към черната дъска, където вече беше Александър - отличникът на класа, тя промуши ръката си в раницата и опита да напипа телефона. Когато успя натисна бутона и с крайчеца на окото си видя на дисплея получено съобщение. Да Огнян Бойчев. За миг забрави за предпазливостта и се взря в светещия екран в раницата си. С бързо движение на пръстите отключи екрана и натисна съобщението. На лицето и се изписа огромна усмивка. Усети как мислите ѝ изхвърчаха далеч оттук. Хвърли един бърз поглед наоколо, но всички бяха с гръб към нея, а Александър беше изписал почти половината дъска.

Измъкна телефона си и го пъхна между листата на тетрадката върху чина си. Отстрани Стаси не я изпускаше от поглед. "Какво ѝ ставаше по дяволите. Гледаше към нея все едно ще я изпие" Лора се ядоса и на свой ред заби настойчив поглед точно в нейните очи. Искаше да ѝ покаже, че прекалява. Стаси бързо извърна глава в обратната посока. 

Оставаше само още малко. Дишането на Лора се учести. Тя придърпа телефона си изпод листата. Разтвори снимковата галерия и започна да прехвърля няколко тъмни кадъра. Спря се на един. Натисна стрелката и набра първите букви от името му. Натисна "изпрати". Хвана телефона и го сложи в задния джоб на дънките си като се стараеше да извършва минимални движения. Зачака. 

***

Огнян влезе в кабинета си. Минаваше 12:30. След него вървеше Ирина с работния си тефтер. Срещата с инженерите Атанасов и Никодимов продължи над два часа. Отново се налагаха допълнителни тестове. Батериите имаха нужда от преработка, което обезмисляше целия процес. Видимо напрегнат Огнян хвърли папката върху бюрото си и се обърна.

- Ирина, ще изпратите писмо до  университета "Пардю" до Джон Кушман. Спешно трябва да се срещнем, моля ви, ако е необходимо с конферентна връзка, ако не ще летя до Индиана още в края на тази седмица. Не можем да чакаме. И ми изпратете отново последния технически доклад от IFBattery.

Ирина си записа задачите и се обърна, за да излезе от стаята. 

- Ирина, имам среща извън офиса днес в 13:30 ч. 

Тя се обърна и го изгледа с въпрос в очите.

- Ако има нещо спешно, моля изпратете ми съобщение на вайбър. Това е всичко, благодаря. Огнян беше седнал на бюрото си и се опитваше да извади телефона си от дъното на чекмеджето.

- Добре г-н Бойчев, разбира се. Ще ви държа в течение.- Ирина се задържа още малко и добави: - Ще се връщате ли в офиса за срещата в 16:30 ч.?

- Да разбира се Ирина, моля да подготвите залата.

Ирина отбеляза нещо в тефтера си и излезе.

Огнян погледна телефона си и натисна новото съобщение във вайбър. Лицето му се изпъна. Със свободната си ръка разхлаби леко възела на вратовръзката си. "Брутална малка мръсница"...