Vessymark (Весела Маркова)
130 270
28.07.2017 г., 8:34 ч.

 "Не ме съдете" 

  Проза » Повести и романи
1213 3 5
Произведение от няколко части
6 мин за четене

  Глава I

   Прибра се вкъщи със затаен дъх и бясно препускащо сърце. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Стараеше се да стъпва на пръсти върху студените плочки, за да не вдига шум. Не искаше никой да я вижда точно сега, с разпиляна коса, огъващи се колене и ... миризма на уиски. 

Утре щеше да е друго...

Какво си мислеше, че прави? Този въпрос кънтеше в ушите и, в собствените и уши и от собствената и уста. По дяволите спъна се в скейтборда на Игор, брат и.

Притихна за секунда, май никой не я чу. Още крачка и щеше да се скрие в леглото си. Ох как мразеше това... да ляга с дрехи, миризма на парфюм и цигари. Но днес беше различно.

Имаше и убийствено секси ухание на Armani, мъжки...

Беше много стегнат, дори на 50 и повече. От нейните 18 почти нямаше значение тази подробност. Цялото това можеше да бъде невероятна гадост, ако..., ако не беше толкова божествено и побъркващо. Самата мисъл за допира му не спираше да я разтърсва като ток. 

Изобщо не беше Ок под завивките с кожената пола и тясно бюстие. Изтръпна като си спомни как затегна връзките и, докато бюстието прилепне плътно около талията. Уффф той наистина знаеше какво прави. Но какво правеше с нея... Имаше ли изобщо нещо Ок в цялата ситуация. Беше ранен април. 12 клас. В главата и беше хаос. Калоян, гаджето ѝ, бившето ѝ гадже от 5 ти клас не спираше да я търси, въпреки че и за двамата това вече беше минало. Детската им любов. Но той се почуства наранен, не можеха да бъдат и приятели. Често не му вдигаше телефона, както и тази вечер... Звънеше и упорито без да спира. Тя се опитваше да държи чантата настрани, за да не се чуват вибрациите. Беше неспокойна. Наистина се притесняваше от това момче, страхуваше се от реакцията му. Опита да си поеме въздух и да се усмихне. Тогава усети отново вибрация. Кратка смс. Притисна чантата си, целуна го по бузата и се изправи да отиде към тоалетната. Огнян я хвана за ръката и попита:

- Искаш ли да те придружа? Заведението беше претъпкано, в петък "лейдис фри" и след безобразно количество коктейли жените наистина бяха неудържими.

- Не, благодаря. Връщам се след малко.

Ох имаше нужда да остане няколко минути сама. Огнян я възбуждаше и респектираше с еднаква сила, изобщо не знаеше как да се държи в негово присъствие. Не беше толкова лесно да стигне до тоалетните, наистина беше претъпкано. Погнуси се пред вида на толкова много пияни хора. Самата тя усещаше в дъха си уиски, главата и бучеше. Когато се добра до вратата на дамските тоалетни усети как две ръце я сграбчиха за кръста. Беше я последвал. Усмихна му се преди да получи хубавите му строги устни, впиха се в нейните. Олюля се. По дяволите, беше дяволски добър.

- Ще те чакам тук. 

Вътре положението беше още по-отчайващо. Последното нещо което вълнуваше дамите бяха физиологичните им нужди, за тоалетните ставаше дума. Потокът я завлече навътре. Погледна назад. През процепът на отворената врата за секунда видя красивият му профил. "Внимавай с красивите мъже" беше казала някога баба и. В същия миг телефонът отново потрепера. Тя се завъртя с гръб към входа и го извади. Беше Калоян разбира се 7 пропуснати обаждания и 2 смс-а. 

"обичам те" отпреди 10 минути

и ....

"Love you forever Lora" Господи това беше ръката му, татуировка, зачервена, съвсем нова, 1 минута. 

Може би от днес. Усети как и прилошава, стана и толкова тъжно. Бяха преживяли сладка, тръпнеща любов. Беше първият и мъж...

Шегуваха се, че ще остареят без да са имали други. И Лора беше първата на Калоян. 

При тази мисъл вече наистина всичко се надигна в нея. Обърна се до мивката, точно зад гърба и. Наведе се и намокри лицето и шията си. Погледна се в огледалото. Тъмната и коса се спускаше остра и права почти до кръста и. Бюстието подчертаваше изящната и талия и супер необичайно повдигаше нагоре гърдите и. Тази гледка би я накарала да се усмихне при всякакви други обстоятелства...

Взе салфетка и попи водата. Слава богу очната линия стоеше перфектно извита на горните и клепачи. Червилото беше избледняло, но все още плътно подчертаващо устните и. Не можеше да мисли за това сега. Огледа се. Вътре ситуацията не беше се променила. Намести чантата пред себе си и тръгна към изхода. Той я чакаше отвън и се усмихна точно в очите и. Усети дъха му. Почуства се сигурна, както никога досега и се отпусна в ръцете му. Да имаше отчайваща нужда от този мъж, точно сега. Той обхвана талията и и тръгнаха към тяхното сепаре. Чувстваше се доста по-добре. Изгони неприятните мисли и помоли гузната си съвест да се оттегли...

Когато погледна часовника си минаваше 2 ч. Красивата OMEGA стоеше божествено върху ръката и. Трябваше ли да я приеме? За миг пред ума и изникна смаяната физиономия на майка и. Какво ли ще се мъчеше да и обясни. Усети погледът на Огнян върху ръката и очите и. Това послужи като знак. Той се изправи подаде и чантата, и каза чао на компанията им, двама негови приятели Траян и Богимил и ... две танцьорки. 

Навън беше свежо и прохладно. Въздухът веднага подейства отрезвяващо и на двамата. Шофьорът му беше докарал колата до входа, секунда и вече седяха гушнати в меките седалки. Беше и спокойно. По някакъв начин той винаги владееше положението. А това в очите на 18 годишно момиче беше особено секси. Усети как тя самата го прегръща и търси устните му. Той запази дистанция, което още повече побърка желанието и. Със задоволство  потръпна когато ръцете му се плъзнаха върху полата и, той я придърпа и намести към коленете, после хвана ръката и. Последва внезапно учудване. Защо я отблъскваше? Стъписа се. Остана така замръзнала, докато не почуства другата му ръка нежно да разтрива врата и. Сладката топлина заля цялото и тяло. Отпусна се и се гушна в него като дете. Унасяше се вече със затворени очи докато не усети, че колата намалява и прави лек завой. Когато погледна видя познатата фасада на офисът на Огнян. Той живееше в апартамент на последния етаж на сградата. Това я накара да се усмихне. Подаде му ръката си, за да я придържи докато слиза. Той се обърна към момчето, благодари му и му пожела приятна вечер. Коктейл от възбуда, желание и страх се изсипа върху главата и. 

- Предупредила си, че ще закъснееш, нали?

- Да.

Думите и се забиха в съзнанието като дразнеща мисъл. Майка и знаеше, че е с Виолета , най-добрата и приятелка и с Тихомир, братът на Виолета.

Изобщо не обичаше да лъже... особено майка си, винаги я хващаше...

Сепна се. Беше майка и над нея, която разтревожена я държеше за ръката. Лора подскочи.

- Какво има, мамо?

- Изкара ми акъла Лора. Не съм чула кога си се прибрала. Стреснах се, започнах да ти звъня, телефонът ти е изключен. Защо си с дрехите? Какво става? Лора, какъв е този часовник? В тази канонада от въпроси, последният просто заличи всичко...

- Подарък ми е. От татко...

Сама чуваше думите и да отекват в стаята. Майка и сви вежди и веднага обърна главата си настрани. Лора стана и тръгна към банята. OMEGA показваше 5 ч. Боже тя май беше заспивала. Всичко в главата и пулсираше. Трябваше да отмие натрапчивият  аромат на Armani, защото просто щеше да полудее...

» следваща част...

© Весела Маркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Захващам се с историята. Поздрав!
  • Благодаря Дани, много хубаво ми стана от думите ти. Вслушвам се, защото Понякога ми е трудно да си дам оценка. Опитвам се да си бъда и читател.
  • Натурално и въздействащо начало! Добър разказвач си! Има история, емоцията си я бива (много важно за проза в части). Следвам те с интерес
  • Да, новост е за мен. И ужасно интеугиващо, пренасям се на друго място. Благодаря Силви!
  • Не бях чела проза от теб, увлякох се в историята, хубаво разказваш. Заинтригува ме.
Предложения
: ??:??