Зимата не е любимият ми сезон. Красиво е. Вълшебно е. Чисто е.. де да бяха такива и мислите ми.
Винаги съм била голям мечтател. Обикновено си представям неща, които много искам да ми се случат и си вярвам, че е възможно да стане. В реалността, насилвам нещата. От малка мечтая за голямата любов, единствената, разтърсващата. С годините осъзнах, че голямата любов е разрушаваща, но и окриляваща, че не е идеална, не е перфектна. Знам, че трябва да бъде истинска и преструвките са излишни.
Отново насилвах нещата. Не знам дали го правех умишлено, но знам, че не бях щастлива. Имах връзка с човек, който харесвах, но не обичах. Наистина, беше красив мъж, но усещах, че не е моят човек. Чувствах се безкрайно виновна, че губех неговото време и особено своето. Болен ентусиаст съм. Губехме си времето и все пак, никой от двамата не прекратяваше отношенията. Усещах вина и поради друга причина - не можех да отговоря на "Обичам те". Казваше ми го поне 70 пъти дневно, а аз или се правех, че не съм чула, ил ...