Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. Но после не знам какво се случи с тях... На следващата сутрин бяха студени. И като че ли ми се сърдеха. Нито едно не наддаваше глас. Всички тъжно мълчаха. Опитах се да ги стопля с тялото си Не успях. Студенината им приличаше на малките локвички замръзнала вода по пътеката към къщата. А над покрива се издигаше топлият дим. Обичам да се навъртам, като запалят огнището в двора. Затова знам, че димът е топъл. Тогава и някое изпечено парче месо може да има за мен. Изяждам го преди да са дошли шумните гости на стопаните.
Ноздрите ми се разширяват и се опитвам да стана. Защо ли се оказва толкова трудно... Отскоро котката, която живее с мен в големия двор, си има котенца. Разказа ми за тях още пред ...