Сео Юн се върна от погребалната церемония - осъзнаваше, че вече почти беше изгубил почва под краката си. В крайна сметка мафията си беше мафия навсякъде - и не беше толкова просто да се избяга от нейните правила и закони. Скоро Сео Юн щеше да стане пълноправният шеф на всичко онова, върху което Дак Хо беше имал пълен контрол. Той знаеше обаче, че трябваше да бъде невероятно предпазлив.
- Животът може да виси на нещо, което е по-тънко дори и от конски косъм - каза Сео Юн.
Великолепието на гангстерския бос беше всеизвестно. Той беше ценител на изкуството - и инвестираше щедро именно в това. Смяташе, че влагайки огромните авоари в подобни неща, щеше да живее вечно - най-вече заради особените си заслуги по запазване на културното наследство.
Корея беше страна, в която като цяло още се усещаха травмите, породени от японския империализъм и Корейската война. Всичко това намираше израз и в самата организация на групите, които жадуваха да бъдат част от едно единно и по-важно цяло, което можеше ...