Както й беше обещал Чарли, стигнаха центъра за по-малко от час. Днес той нямаше почти нищо общо с голeмия площад, който беше свикнала да вижда. Обикновено зелените площи около Магьосническата кула бяха място за разходка на по-заможните жители на Ан Налат, но в момента тук бе точно толкова пълно с хора, колкото и по тесните улички на по-бедните квартали. В периферията коне и магарета теглеха коли със стока, а пък обемисти, украсени пищно карети се провираха внимателно през множеството. Никой не спираше и потокът от хора и животни се движеше точно като неспокойно море.
Много бързо Лизи откри, че ако Чарли не я държеше за ръка, щяха да бъдат разделени и сигурно никога нямаше да успее да го намери в тази лудница. За сметка на това той вървеше уверено и само след малко й просветна, че използваше Кулата за отправна точка. А колкото повече се приближаваха до нея, толкова по-малко хора имаше наоколо. Лизи постепенно започна да вижда не само земята, но и няколко метра пред себе си.
Бяха се озов ...