Ушите на Елизабет пищяха пронизително, а остра болка пулсираше в главата й и преминаваше по целия й гръбнак. Чувстваше се така, сякаш я бе прегазила карета. Трябваха й няколко мига да осъзнае, че тогава може би щеше да е по-добре.
Магията на Велахе. Лизи не си спомняше нищо, след като щитът на Чарли се строши и енергията я връхлетя, но знаеше, че сега лежи на една страна и не чува друг звук освен оглушителното пищене в ушите си.
– Чарли? – повика го и отвори очи.
Обгръщаше я мрак. Напълно непрогледна тъмнина, по-плътна от онази в пустинята през нощта. Пулсът й се ускори, а с това и болката в главата й се засили. Сляпа ли беше? Пое си разтреперано дъх и тогава ароматът на дъжд през нощта изпълни дробовете й. Миризмата на Сам. Трябваше да се е опитал да я предпази от демонската магия. Което означаваше, че поне той е добре. Засега. Надигна се бавно, примижавайки от болка, която обхващаше много повече от кожата и костите й. Сякаш енергията се бе просмукала в тялото й и дори в момента я тро ...