Навън се бе стъмнило отдавна. През прозореца се виждаше притихналият град, потънал в своя сън. Полунощ отдавна мина и светлините, които до преди час виждах през прозорците на сградите, бяга загасени. Стъклата бяха започнали да се заскрежават и зимният студ се канеше да рисува върху тях, като че са платно на велик художник. Хапливият вятър вилнееше по празните улици и блъскаше по вратите на хората, за да им напомни присъствието си.
Светлината в стаята ми бе приглушена. Имаше само няколко запалени ароматни свещи, които разнасяха мириса на ябълка и канела из целия апартамент. Огънят в камината отдавна бе заспал, но наоколо все още се разхождаше топъл въздух. Отворих бутилката с отлежало червено вино, което отдавна имах на рафта в кухнята. Беше ми подарък, който пазих от толкова дълго време. Но не виждах смисъл от него, ако не му се насладя във вечер като тази. Налях си в една чаша и седнах върху пухкавия килим на пода.
Той се настани срещу мен. Погледна ме безмълвно. Искаше да запали цига ...