10.03.2015 г., 22:00 ч.

Нещо Микроскопично малко и Невидимо 

  Проза » Разкази
618 0 0
3 мин за четене
Спомням си думите на мои приятели отпреди. Казваха ми, че голямата любов е една и си остава само тя, а ако изчезне нещо в теб умира. Оприличаваха го на частица, която трудно може да се възстанови, като празнина, жигосване, печат, който те променя завинаги. Разбира се не им вярвах. Как така ще станеш безчувствен?! Как така не ще можеш да обичаш пак? Бях убедена, че преувеличават, че са прекалено разочаровани и сами затварят очите си и обръщат гръб на любовта. Сигурна бях, че цялата промяна идва, защото са пораснали и е налудничево човек да обича по един и същи начин в продължение на години. Така си мислех... тогава.
Изведнъж Някой или Нещо ме "чу" и сякаш реши да ми докаже, че съм в грешка.
Ето ме година по-късно, опознала така наречената "празнина", която те променя завинаги и ставаш "безчувствен". Истината е, че то не е точно "безчувствен". Аз съм доста емоционален човек и смятам, че човек не може да няма никакви чувства, просто защото дори психопатите изпитват такива, но по доста по- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Предложения