Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята , запътих се натам и го видях над печката хванал един тиган за палачинки в едната си ръка, правеше палачинки и танцуваше на музиката от радиото.Стоях до вратата и го наблюдавах ,той не ме забелязваше тъй като беше с гръб към мен. След около десет минути Ник приключи с правенето на палачинки ,обърна се и ме видя,усмихна се и ме поздрави за добро утро.
-Добро утро! От кога си тук ?
-От преди малко. – отвърнах и се усмихнах – Мирише вкусно!
-Благодаря! Реших да направя закуска в знак на благодарност, за това което направи за мен!
-Това е нищо! Не се тревожи ,винаги можеш да разчиташ на мен. – казах и седнах на масата. – Не знаех , че можеш да готвиш.
-Това са палачинки,всеки може! – отвърна то ...