Слънцето започна да огрява стаята и галеше лицето ми , събудих се и отидох в банята , измих си зъбите , после се върнах в стаята си и се преоблякох. Приятна миризма на препечени филийки  долетя от към кухнята, излязох  от стаята си и се запътих към нея . Спрях се на вратата , защото видях майка ми , която седеше на масата и четеше вестника. Затичах се към нея и я прегърнах, имах чувството , че не съм я виждала от цяла вечност .

-Добро утро , мила! Как спа?

-Добро утро! Кога дойде ?

-Преди един час се прибрах.

-Защо се прибираш за два дни?

-Да оправя едни документи и да прекарам малко време с теб .

-Така ли ?  Какво ще правим днес?

-Мислих да те водя на пазар , за да си избереш дрехи и подарък за рождения си ден. Какво ще кажеш?

-Звучи страхотно!

-Добре,ти закуси докато аз звънна на баща ти .

-Добре. – бях щастлива , че мама си е в къщи, но кога ли щеше да ми се обади Ник? Какво ли се е случило, за да си тръгне така? Мислите ми бяха прекъснати от майка ми , която говореше по телефона с баща ми , изглеждаше притеснена за нещо, но дори и да я попитам надали ще ми отговори . Майка ми беше от този тип хора , които не споделят за проблемите си и не натоварват никого с тях, винаги е гледала да разреши проблемите си сама и никога не е показвала , че ѝ е трудно, но все пак ще я попитам . Самият факт , че се беше прибрала, много ме радваше , а след като ми каза плановете си за деня, се зарадвах много повече, защото те включваха и  мен . Разговора им свърши и тя се върна при мен на масата .

-Вкусни ли са филийките , мила?

-Да , много! Мамо…, какво става? Изглеждаш угрижена !

-Не , нищо ми няма , просто не съм се наспала , това е ! – каза тя и погледна надолу. Винаги когато лъже гледа надолу, но никога не си признава, че има проблем с някой или нещо , но вече не съм малко дете , може да ми каже всичко , мога да и помогна , ако поиска помощ разбира се .

-Мамо , кого се опитваш да заблудиш ? Вече не съм онова малко момиченце , което не искаше да тревожиш със своите проблеми или тези на татко. Можеш да ми кажеш всичко, нали знаеш?

-Знам, но ти винаги ще си останеш малкото ми момиченце! А сега яж , че ни чака пазаруване днес и много съжалявам ,че няма да можем да ти отпразнуваме рождения ден !

- Няма проблем ! Ще го отпразнувам или сама в къщи ,или с Ема.

-Има ли нещо ново с което да ми се похвалиш ?

-Не.

-Добре .

-Ще тръгваме ли ? – знам не беше редно да я лъжа , но не исках да ѝ казвам все още за Ник, все пак нищо не се беше случило  , за да ѝ казвам , когато му дойде времето лично ще ги запозная , но за сега е по-добре да не знае за него, за да е спокойна. Двете се отправихме към гаража, качихме се в колата и потеглихме към града.

-Ти разбра ли?

-За кое ?

-За новите ни съседи, имали син почти на твоите години.

-Така ли ?! Не съм разбрала.

-Наистина ли !  Какво прави тези два дни докато ни нямаше?

-Нищо , гледах телевизия. – не съм я излъгала , просто не казах цялата истина.

-Добре. Първо къде искаш да отидем?

-Не знам , където кажеш!

-Да отидем в мола ?

-Добре ! – казах и се загледах през прозореца. Времето беше слънчево,тук -там  на небето се виждаха пухкави,малки и бели облачета , славейчета чуруликаха, а лястовички танцуваха из небето тъй игриво както малки деца в парка. Невероятната гледка и приказката в която се бях унесла, бяха прекъснати от майка ми , която ми зададе въпрос.

-Какво искаш за рождения си ден?

-Нищо! – отговорих накратко. Наистина не исках нищо, което можеше да се купи с пари. Исках родителите ми да са с мен на този ден ,нищо повече . Да излезем както когато бях малка , тримата да отидем за сладолед , после да отидем на реката и там да останем цял ден , просто да сме щастливи . Унеса ми беше отново прекъснат , но този път не от майка ми , а от градския шум , който оглуши цялото спокойствие , което се беше създало по-рано , макар за малко градче да се очаква да е тихо и спокойно , това не беше от тези . Можеше да се усети тежината на въздуха, пропит с цигарен дим  и много навъсени лица. Градчето беше пълно с хора , но не и с приятели , всеки бърза за някъде и няма време за нищо. Единствено можеше да се усети радост и спокойствие на детската площадка . С майка ми стояхме в колата и чакахме да светне зелен светофар , когато видях Ема да минава по тротоара , свалих прозореца на колата и я извиках . Тя се запъти към мен и ме прегърна през прозореца.

-Алекса , как  си ?

-Добре . Ти ?

-И аз така, много бързам , извинявай ! Ще ти се обадя , за да излезем и да си поговорим , става ли ?

- Да! Ако искаш да те закараме?

-Не,благодаря! Чао !

-Довиждане! – светофара светна зелено и мама потегли напред , след малко зави наляво и влезна в паркинга на мола , намери място и паркира.

-Пристигнахме ! Слизаш ли ?

- Да.

-Искаш ли да отидем за пица?

-Може . – отвърнах . Тръгнахме към пицарията в мола, по пътя видях на една от витрините на един магазин , красива , червена, лятна рокля.

-Мамо,виж! – извиках се и посочих роклята.

-Красива е ! Искаш ли я ?

-Да , но … . – много исках роклята , но не знаех дали ще ми стане , аз не бях от слабите момичета , които каквото и да  си харесат ще им стане или ще им стои добре, но не бях и от най-пълните , и все пак не знаех дали имат моя размер. Все пак влязохме в магазина и директно отидохме при продавачката , за да я попитаме дали имат моя размер.

-За коя рокля става на въпрос? – попита тя .

-За онази , червената . – казах и посочих роклята. Не бях от този тип момичета , които носят всеки ден рокли или поли , но точно тази рокля ми „ грабна „ окото , исках да я нося на рождения ми ден .

-Кой размер ви трябва ?

-XL !  - побърза да каже мама , защото знаеше , че мога да се откажа от идеята да я вземем , а и тя искаше да ме види в рокля.

-Имаме ! Изчакайте тук .

-Добре ! – отвърнах с нотка на радост в гласа си . Не след дълго жената се върна , носейки роклята , вече мой размер , подаде ми я и аз побързах да отида да се преоблека. Влязох в съблекалнята , набързо си свалих дрехите и си облякох роклята , когато се погледнах в огледалото, не можах да се позная , не бях носила рокля от както се помня .

-Става ли ти ? – попита мама.

-Да ! – отвърнах.

-Излез , за да те видя !

-Добре . – дръпнах завесата и видях учуденото лице на майка ми. – Какво , не ми ли стои добре ?

-Напротив ! – отвърна тя и ми се усмихна . Завъртях се като в някой романтичен филм , но когато се спрях и погледнах настрани видях Ник , който стоеше до секцията с мъжките джинси , която беше точно до съблекалнята. Той стоеше там и ме наблюдаваше с голяма усмивка на лицето му , когато го видях се изненадах ,но същевременно се зарадвах . Не след дълго се осъзнах и се скрих в съблекалнята .

-Какво стана , искаш ли я ? – попита ме мама.

-Да ! – отвърнах – Само да се преоблека и излизам !

-Добре , аз ще я платя . Чакам те на касата .

-Добре . – Набързо се преоблякох и излязох , обърнах се към джинсите , за да видя отново Ник , но него вече го нямаше там. Отидох до касата при мама и застанах плътно до нея , тя тъкмо плащаше покупката, после взехме чантата с роклята и се запътихме към пицарията.   

-Искаш ли гримове?

-Мамо, ти шегуваш ли се ? Знаеш , че не нося!

-Да , шегувах се ! Само да си беше видяла физиономията. – разсмя се тя , а аз тръгнах да оглеждам витрините на магазините , не след дълго стигнахме пицарията ,тя беше близо до магазина от който купихме роклята . Аз отидох до една от масите ,седнах и изчаках мама да донесе пиците . Погледнах встрани и видях Ник седнал на съседната маса с майка си и ядеше пица .Явно не ме беше забелязал, но така е по-добре . Мама дойде , подаде ми пицата и седна до мен.

-Какво ще правиш на рождения си ден?

-Нищо!

-Как така, ставаш на седемнадесет години , трябва да го отпразнуваш !

-Ще изляза с Ема, сигурно .

-Защо не поканиш свои приятели в къщи и не го от…. .

-Не, мамо, благодаря ! – отговорих и не я оставих да си довърши изречението . Започнах да ям пицата си и се опитвах да не се обръщам настрани , за да не привлека вниманието на Ник , но това не беше гарант , че няма да ме види , когато се обърнах за последно го видях как ме  гледаше , явно беше ме видял. Усмихна ми се и аз направих същото , но майка ми забеляза малката усмивка,която се беше появила на лицето ми и ме побутна с ръка .

-Познаваш ли го ?

-Не точно .

-Чакай , това не е ли новият ни съсед?

-Кой? Това момче , съмнявам се !

-Добре !Като  си изядеш пицата , отиваме за сандали.

-Добре. – отговорих и повече не проговорих , поне докато не тръгнахме . Явно Ник беше добре,но тогава защо не ми се обади? Не ми се мисли за това , опитвах се да не мисля за нищо лошо днес, просто се наслаждавах на този прекрасен ден  с  майка ми.

*Следва продължение !