Иззвъня мобилен, едното Али вдигна, мълча малко и затвори.
Натоварихме количките една връз друга, посочи напред и тръгнахме...
Прехвърлихме и тази стока от камион в камион,.. Алито плати по 80 евро ...
- Ако иска още работи тук ела вечер пак... - ми каза Голямото Али
Съгласих се,...
Днес вече е събота, ще спя цял ден, вечерта ще дойда пак, щом ме искат да работя с тях...
Отново чакахме камион,...така и не разбрах системата им на товаро-разстоварната
работа как се уреждат,.. нали за извършената работа даваха веднага парите...
- Ти каза България,.. аз Пакистан,.. далече Пакистан... - тъжно каза едно Али
Взех един картон, извадих химикалка от якето и урокът по география започна...
- Тук Гърция, Елада,.. Атина - рисувах по картона - тук Турция Истанбул.. тук Бейрут,..
тук Ирак -Багдат,..тук Пакистан.. тук Исламабат... тук на морето Карачи...
Над Гърция очертах контурите на България ..
- Тук България,.. тук Филипополис...тук Румъния...
Гледаха и слушаха ''преводача'' Али,.. настъпи шумотевица на техния неразбираем език
- Али казва Пакистан далече, България близо,.. пакистан човек 10 дни идва Гърция, а ти..
- Аз за 10 часа,.. една вечер е пътят и само с един автобус...
Една вечер ги попитах, ходят ли на Омония, на Акропола...по уличките на Монастираки...
Само малкото Али веднъж ходил преди време до Посолството на Пакистан...
- Бутрус, кога ходи,...работи вечер, после спи, после работи,.. кога да гледа..
Тук има банка и праща пари Пакистан жена,.. не трябва Омония, има жена деца Пакистан
пари трябва Пакистан не Омония...
Една вечер реших да ги изненадам,.. направих сандвичи с кашкавал, кетчуп,..
купих по една кутийка Кока Кола,по един шоколад... така де, толкова време работя с тях,
един вид за благодарност...
- Али, кажи пакистански човек има кола, сандвич,шоколад за всички... да ядем - и разтворих торбичката - Заповядайте...
- Бутрус, пакистан човек не яде сега,.. аллах не дава яде, пие,..има рамазан..
Ти яж, ти не пакистански човек...
- Али не,.. няма да ям,.. щом работя с пакистан пипъл и аз съм такъв,...утре ще ям..
Малкото Али им преведе и те одобрително заклатиха глави...
Завързах торбичката и я покрих с якето,.. отидох до чешмата и си измих ръцете,..
т.е. и аз съм чист като тях,...няма да умра гладен за една вечер ...
Една утрин Голямото Али чрез ''преводача'' ми каза
- Бутрос, имаме празник и заповядай в нашата къща да празнуваме...
Приех, нали все пак работим заедно, защо да им отказвам, и те са хора,..
Какво от това, че техния бог е с друго име....
От сладкарница купих банбони, сладки няколко вида за подарък и отидох...
© Petar stoyanov Всички права запазени