- Глупости – изруга на глас Михаил – като не върви, не върви! Къде се забих в дебрите на ирационалното?!
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше за срещата с Рая. Точно тя бе и причината да се запише в групата за творческо писане, макар сам да съзнаваше, че писането не е от най-силните му страни. Хареса я още в края на първия семестър на лекциите по английска класическа литература, после дойде карантината, затвориха университета и състудентите се пръснаха. „Далече от очите, далече от сърцето", бързо престана да мисли за нея. Каква бе изненадата му, когато в началото на май точно Рая го покани в групата за творческо писане към университета. Можеше ли да откаже? Не, разбира се. Макар и онлайн, групата му даваше възможност да бъде близо до нея, да разговарят, при това не само за писането на разкази и есета, а защо не и да му даде възмо ...