28.05.2012 г., 11:08 ч.

Огледалото 

  Проза » Разкази
985 0 4
10 мин за четене
О Г Л Е Д А Л О Т О
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих преди седмица от познат.
Като свършим работния ден, най-старателно изтривам огледалото с влажна кърпа, после го подсушавам. Заранта, като тръгвам за работа, то гледа усмихнато и ми примигва приятелски през микроскопичните капчици утринна роса. Паля двигателя и за една минута подсушавам и двете огледала, после изтривам прозорците и тръгвам. Вътре в купето не е кой знае колко чисто, но огледалата държа да блестят. Те са ми очите за обратно виждане и сутрин също се нуждаят от измиване, за да си вършат пълноценно задълженията на мои първи помощници по време на движение в утринния и вечерния поток от коли.
За лявото огледало отделям повече грижи, защото е по-важно. Понякога като реша да изпревар ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Предложения
: ??:??