И така… Щом е наредено - към кръчмата! Улицата към площада с читалището и пощата (Която сега е и кметство!), е изцяло покрита от сняг - бяла – беленичка! Тук-там има останали следи от ботуши и обувки – повечето наредени по коловозите на преминалите рано сутринта автомобили. Още един завой покрай училището… И ето го центъра на селото. В горна страна все още стои ‘’Големият” магазин, сега- единствен, в който се пазарува всичко… Супермаркет!
Читалището…
Строиха го по време на детските ми години. Строиха го с доброволен труд и много мерак… Тази сграда изглеждаше огромна – тогава - в детските ми очи. Сега е пуста… Дали има кой да стопанисва поне библиотеката?! От тука взех първите книжки за прочит… Не! Металната врата е заключена с катинар, който, личи си, не е виждал ключ от много време…
Е! Стига съм се въртял… Тръгвам към кръчмата на бай Недко. Тя е ей-там – зад няколкото останали брезички от бившия парк, украсявал толкова години застлания с базалтови плочи площад пред селския културен до ...