-- Заповядайте в двореца, сър…
Младият човек погледна към дребосъка и кимна. Нямаше понятие къде е, но опасност не виждаше. Защо пък да не надникне в тази обител на безгрижието?
Да, онзи моряк му наприказва едни… И легендите бяха плашещи…
Обаче, реалността се оказваше благодатна. Остров, дворец, някаква скрила се, вероятно разплута и развратна владетелка, сигурно и богатства, които…
Ами не е казано, че трябва да е само гост. Защо не стане той владетелят? Ще докара още туземци, робите ще построят две-три селища допълнително, може и търговски център да станат – наблизо са оживените морски пътища…
Има млади момичета, има послушни слуги…
А владетелите, дори да носят странното име Съдба, също са смъртни…
Голямата врата на двореца гостоприемно беше отворена. От двете й страни стояха въоръжени с мечове и копия стражи, които се покланяха на гордо пристъпващия гост.
Вътре беше прохладно и приятно. Огромна зала, дебели килими, отново кресла и възглавници, покрай стените – миндери.
Мистър Робъртс ...