Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как всеки ден да проверява, работи жената. Взели номера й, обищали.
Но не се обадили. Тя отишла сама. Оказало се, че инжекцията дошла. Обаче, срокът на рецептата бил изтекъл – само пет дни. Изненадала си – нито докторът, нито от аптеката я предупредили за подобна опасност.
Но аптекарките я успокоили – да отиде за нова рецепта, тая, старата, те ще хвърлят.
Обаче, познатата упорито я изискала. Защото усетила някакво подвеждане. Кому ли е нужна тая рецепта? И защо така напират да я вземат?
После – по същия ред. Взела рецепта, отишла в друга аптека, където имала позната, оправили нещата…
И се възмущава.
Що за хора? Изобщо не ги интересува нуждаещият се. Не щат пръст да мръднат – поне да му се обадят, ч ...