От този свят
Понякога много ми се иска да знам какво е да не си от този свят.
А всъщност как се озовах в този?...
Смътен детски спомен за мъж в бели чаршафи, покрит с бяло. Лежи неподвижен, а аз го виждам и искам да му кажа нещо, а не мога... Не мога да говоря. Но мога да гледам – грапавите стени и таван в бяло, в които откривам толкова много фигури – над мен, до мен... Мрежата на креватчето... Играя си с пръстчетата... Над мен се надвесва една глава и косите ù ме гъделичкат. Главата на майка ми...
Пролет е. Седя в училищния двор и гледам как децата играят. Щъкат с колелетата наоколо. Ритат топка, целят твърде високия баскетболен кош. Там някъде е и синът ми, но вече съм го загуби от поглед. Какво ли беше да си на десет години. А на три? Късното слънце се появява иззад жилищните блокове и почва да припича. Ставам да се поразходя.
На пейките седят майките и си приказват кротко. Бащите, като мен, са изключение. Чакаме децата ни да се наиграят. Опитвам се да си спомня усещането, което има ...