Макс
2022, две седмици преди Коледа
Огледалото. Онази врата към други светове, за които само Алиса знае. И вратата към моят непредизвестен край. Непредизвестен засега. Защото очите на детето, което ме гледа очакващо, са портал. Портал към една забранена мечта, която ме сполетяваше в редките моменти, когато си позволявах да остана сам със себе си. А аз не си позволявах, защото болката е ярка и трудно я понасям. Въпреки шишето отлежал бърбън, който си позволявах още по-рядко, защото исках да помня. Да помня, че животът ми се дели на две части – преди Нея и след Нея. Времето между двете части е сън. Почти двугодишен сън, в който Нанси произнасяше последните си думи, сбогувайки се с мен… с нас:
– Макс… – гласът ѝ се пречупва, а аз отдавна съм счупен… любовта ми умира и не мога нищо да направя – обещай ми, Макс… че ще продължиш да живееш… Моля те… Искам да обичаш пак. Чуваш ли, Макс… – затваря очи и отронва въздишка… Ракът винаги побеждава. Отнема ми още един човек, когото няма да мога да п ...