Никога не съм си и представяла, че ще пиша вдъхновяващи речи. Като тази тук. Банални са и сълзливи. И не помагат много. Виж, опитът е друго нещо. Ако го преживееш, нещото остава в паметта ти завинаги. Ако търсиш достатъчно търпеливо и настойчиво, винаги можеш да намериш отговорите. Понякога изисква време, понякога се случва светкавично.
Общо взето Господ винаги мълчи. И това те обърква донякъде. Ето в един такъв момент на объркване тръгнах към манастира в Бачково, за да открия отговори. Отговори на въпроси, които ме измъчваха и правеха животът ми непоносим и допълнително обременен от неразбирането и неприемането на околните.
Пътувах в раздрънкания си ситроен в един спокоен и слънчев ден през Ноември. Топлите одежди на есента обагряха планинските склонове. На места вековните диви кестени образуваха арки над шосето и създаваха нереално красив тунел.
Пътувах…напред с колата и назад в спомените си, които в унисон с есента бяха парещи и горчиви…
Някъде след Нареченски бани, по пътя отдясно, ...