Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни тела, които бързаха да продължат пътя си. Само етикета показваше класа, която отдавна бе захабена.
Затвори очи и потъна в „дълбокото“. Носи се известно време като надуваем, розов дюшек в басейн, препълнен с мъже. Искаше ѝ се да се пръсне. Да се разпилее на малки парченца марципан с вкус на люта чушка. Чу леко свистене, сякаш онова мъничко нещо, тежащо точно 40 гр, според някои, леко се изнизваше от тялото ѝ.
Пое въздух. Още веднъж. Още няколко пъти. Изпълни се. Трябваше да се махне
Изтича навън. Пътьом ритна двата стола, които я пазеха открай време. Не реагираха, поне не го показаха. Отдавна им бе омръзнало да стоят с часове на едно място и нищо да не се случва. Поне да я биеха, някой да я бие ...