Едва шестнадесетгодишен, Черньо, Топаловият син, бе останал сирак. На ръцете му се падна земята, сякаш дете за отглеждане. Научи се да припечелва, като поработваше из селото. Издържаше и омъжените си шест сестри, като им пращаше по някоя пара от спечелено. Но самотията е трудно нещо. Земята иска четири ръце… Ожени се за работната брестовишка девойка Веселина. Скоро го ощипа войналъкът. В 1916 г. през Първата война, разтърсила света, Черньо се записа в армията. Овладя оръжието, сякаш дървено пистолетче, а не предмет за убиване. След тримесечна подготовка бе изпратен на френския фронт. В очите на противниците си виждаше същата носталгия и огорчение по родно място, както в своите, докато бръсначът правеше бразди по едва наболата му брадица. Парчето огледало пречупваше болката и я разтваряше до пълно безволие. Отсъствие.
-Умислил си се нещо, момче? – познат глас се намъкна в отсъствието на мисъл у Черньо.
В същия полк бе попаднал и Ваньо Тюркеджията, около двадесетина години по-голям от Че ...