Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатини, сякаш бръчки на застаряващо лице. Загуби здравината, с която раждаше децата си. Яловите семена, които покълваха, ставаха крехки и имаха болнав сивкав цвят, като отровени.
Раздразнен от присъствието на Тони в къщата си, а и от нямането, Черньо хокаше болнавия за несполуките на стопанството. Тайничко съжаляваше за отнетото от войната време, в което Тони бе успял да се сприятели с Весето.
- Не е работено по земята достатъчно... – обвини полубрата си. - Недъгави се раждат като теб. С изкривени от болка стъбла...
Думите му накараха Тони да се сгъне в себе си. Очите му се обърнаха навътре. Стана му безпосочно. Сгърби се. Смали се.
Че душата на болните е тънкостенна. Чупи се. Почина след силен п ...