Овчици в чашата с кафе са на полет
Седях си аз в любимото ми кафене квартално, взирах се в кафето си и по него скришом (да не ме заподозре съседът от третия етаж във вещерство) опитвах се бъдещето си да позная. Подпрял с една ръка главата си, вихрещ съзнанието си и отвъд, търсех някой овца да видя в пяната на кафето. Що овца, ще попиташ, драгий читателю? Ми, щото една ми бабичка каза, че е на късмет. Не е ЕЖК, уверявам те, тя бабичката вижда през тебе дори, веднъж ми позна по водата, де пиех, че ще срещна оранжева котка. И то какво — срещнах! Цели три! Та оттогаз за мене тая бабичка равна няма. Търсех овце в пяната, гледах, гледах, ама само некви точици виждам. От пяната бре, точки. Кво туй? Малки овчици на паша, надявам се!
— О, ето къде си бил, Зиг — познат се глас провикна и аз загубих овцата в петата точка от ръба на чашата, де тъкмо бях ѝ намерил крачетата…
— Жоре!
Скочихме да се прегърнем братски, че се не бяхме виждали от толкоз много време. Цели две седмици!
— Ех, как ми една прегръдка липсваше, брате! — припях аз доволен — туй то, добрите приятели по прегръдката се познават! А то с таз пандемия вече и кучето не ще да ме прегърне!
— Каква пандемия те гони тебе, бе — разхили се фотографчето — няма над земята таквиз неща!
— Ам, ко?
Той се подсмихваше конспираторски, та успя и моя философски ум да позабърка. Над земята ли?
— Абе ти в рая ли че ме пращаш?! — настръхнах ази.
Смехът му огласи въртълъка, толкоз гръмогласен, та чак чашата ми за кафе се предаде, разтресе се и овците съвсем от нея се разбягаха. Ех, късметеца!
— Зигфрид, какви са тез асоциации, бре? Рай над земята, ад под земята, а? Нещо пак философско ли си чел?
— Чел, нечел, туй то! Над земята какво има?
— Виж сега — очите му пак, ей тъй конспиративно ме огледаха от главата до петите — нещо угрижен ми се виждаш. Пък и Габка ми докладва, да ми се оплаче, че нещо много си тъжен бил напоследък. Нещо за торбите от Бержка спомена, ама не я разбрах! Всеки случай, подготвил съм ти приятелска изненада. Ако един мъж страда, му трябват две неща. Или жена, или адреналин. Ти жена си имаш, затуй съм ти купил малко адреналин!
— Пфу, кон с кон — сопнах се — тука ще ме трупясаш, не ща ти инжекцията! Да ти мязам на маниак, а?
— Ха! Инжекции тебе ти обикалят около главата! Не ти говоря за инжекция, а за истинско преживяване! Ще скачаме със самолет! А че си маниак, си маниак, ама по други теми.
— Какъв самолет? Как ще скачаме с него, бе, то туй нещо тежи, не можем да го удръжим! — леле, брате, главата ми падна от шок. Със самолет сме щели да скачаме, та то туй като да скочиш във ваната с котва в ръце! Потъването — физически доказано от Нютон ли, Айнщайн ли, Рузвелт сигурно…
— Айде стига глупости. С парашут, от самолет ще скачаме! Позабравил си ти живота, само книги четеш и гледаш в интернет. Малко ти трябва раздвижване, така де, тъй направих!
Очите сияеха, усмивката разцепваше лицето му, чак и зъбите му сякаш си имаха собствени малки усмивки… и как да му скърша хатъра сега? Приятел тъй ли се реже? Затуй, ща не ща, съгласих се.
На другия ден предстоеше пътуването, планирано от Жорето, омайващо главата ми и всеки неин косъм. Цяла нощ, брате, не мигнах, и стисках на жена ми ръката (или крака на кучето де спи в леглото, пак успокоява). Толкоз не знаех как да си емоциите овладея, че на сутринта, олюлявайки се с мъртвешки ентусиазъм, едвам се до мястото на срещата дотътрих. Жорето, точно обратното на мене. Прав, ухилен, жилав и най-мъжествен ми се в този час видя. Какъв смел човек, какви смели полети ще да е сънувал цяла нощ той! Ах, твойта малка приятелска сметчица ще сметна, че и с два лева назад ще останеш!
Изпъчих и аз гръб, да не отстъпвам по мъжество. Вирнах нос към слънцето над главите ни, поех дълбок дъх, ръцете сложих в джобовете на старите ми дънки, та да изглеждам по-така… вдъхновен. Умен. Силен. Тъй!
— Готов?
— Преготов! Направо, за ядене не ставам, толкоз съм готов! — издекламирах ази.
А в гърдите сърцето ми на буен рап го беше ударило. Сещаш ли се, драгий читателю, за тея рапъри дето толкоз са в енергията на рапа си, че им слюнки от устата скачат и очите им се оцъклят? Ей така ми се сърцето усещаше. Направо, жив да не бях! Сърце — рапър, мозък — Моцарт, ръце — треперещ лист на есен, крака — рокаджии. А защо ми краката бяха рокаджии можеш и сам да се досетиш! Въртяха глезени все едно куфеят!
Не след дълго самолетчето ни отнесе, и с излитането моите музиканти (разбирай, органите ми) все едно ги забравил бях у нас. Не само долу, а у нас! Избягали са, негодниците! Само тоз рапър остана, да рапира неуморно, почти да вика и още малко ще да почне танци да върти из гръдния ми кош.
— Скоро ще сме на скачаща височина, пътници на кораба — изви глас капитанът, имам предвид, ватманът на самолета. Абе, не ватман! Как се казваше? Главен готвач на самолети? Песимист? Изтребител? Катаджия… ааа, пилот! Пилот, бре, Пилот Понтийски.
— Не, не, не сме още — обадих се аз, пригласяйки на лицето си една такваз умна физиономия — трябва още сто хиляди метра нагоре, че да има време парашутеца да си отворя!
Пилот ме игнорира, че съм не разбирал. Ама как сега ще скачам, как?! Аз забравих всичко де обясниха на инструктажа, името съм си забравил, чакай личната карта да провериме поне да се не излагаме…
Инструкторът нещо ми бърбореше, ама като че ли на бръмбарски език ми заприказва, та му загубих где му е първата сричка и где е последната. Усетих се аз, че “та” казвал, ама знам ли го кво е. ПарашуТа? СамолеТа? БрадаТа? Всичко може да е!
Отвори той вратичката в на самолету търбуха и сърцето ми от рапър бързичко се строи в пантомима. Малеей, и без рапър останах?!
Затворих очи.
Полетях надолу, вятърът ме запраска през лицето, още малко брадата ми ще да смъкне, дрехите сигур вече ги беше върнал при жена ми, навити на руло… долу земята една такваз нарисувана, многоцветна, завъртя се побесняла, че въобразил съм се за птичка. Леле, недай си Боже земята да ти е ядосана, драгий читателю, че тогаз така яко те към себе си дърпа, че се чудиш кое ще пристигне първо — ченето ти или обувката, паднала от крака ти.
Парашутецът изведнъж на някаква турбо ракета ли се превърна, какво… дори не успях команда да му дам, а той веч задърпа ме накъдето му падне. Земята иде! Иде!
— Махай се, бе! — извиках ѝ с ужас безподобен, въпреки че тя едва ли имаше уши точно тука.
Все по-близо, все по-близо!
— Маняй се от пътя ми, бе! — на едно дърво изкрещях, та то взе че под мене остана и с паника започнах да го кълна Жоро. Ако от тука жив се върна, ще ти смятам сметките, ей!
Цопнах всред някакъв калабалък. Хора отвсякъде и то едни официални, та за миг стреснах се, че съм цопнал на собственото си погребение. По тревицата боси деца тичаха, всички дами са с рокли като за панаир, едни такива лъскави, сигурно с олио намазани, че тъй да светят. Къде паднах, бре, парашут с парашут!
— Отстъпи вече, Катерино! — наля се до ушите ми остър женски кряк.
Втори отвърна.
— Ти отстъпи, аз го хванах първа! Пускай!
Очите ми намериха извора на стресовите писъци и в миг осъзнах — не съм си, брате, цопнал на погребението, ами на нечия сватба, и пет се лъскави дами дърпат за букета. Ококорих се.
— Дай букета на мене, искам аз да се омъжа, всички вече народиха аз само останах!
— Шматка, ти дори нямаш мъж! Дай букета на мене, че да го плясна моя с него, та да се сети да ми предложи!
— Абе дай го на мен, ще се разхождам с него да привличам кандидати!
— Пускай букета, куче женско!
Стъписан, коленичил, с рошава глава ги зяпах, тея обезумели! Имат нужда от малко овчици за късмет, ама де е сега кафето, когато ти трябва?! В секундата настана още по-голяма патардия и петте жени, не питай защо, драгий читателю, ме видяха и втурнаха се към мен, все още поне три от тях стискащи букета! Ще да ме ядат!!
— Ама неее! — извиках.
И тогаз отворих очи. Нещо тежко ме дърпаше отзад, на Жорето лицето ми се смееше. Вятър от отворена врата. Синьо небе. А, още не съм скочил!
— А не, не ща бесни жени да ме ядат, отказвам се! — ужасих се.
— Айде, готов? Три, две… — не ме чу негодникът му и инструктор.
Видяло се! Ще падам насред сватба! Ако не сега, то кога? Събрах си сетни сили, пропъдих всите мисли на ужас, отворих уста и извиках, секунда преди да скоча.
— За България и сватбитееее!
———
И една-две бел.
1. Жена ми ме попита дали наистина се казвал “скачаща височина” моментът, в който самолетът е достигнал няква си там височина за скок. Казах ѝ да. Ще ходи да разправя на някой сигурно, или ще го използва в най-лошия момент… после ме хвана гузната съвест и ѝ признах, че не е тъй и че не разбирам от самолети. 🤣🤣🤣
2. Специални поздравления за жена ми, че ми даде идеята да скоча с парашут (слава Богу, само в разказ) когато главата ми беше много заплетено бедна откъм идеи.
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
🤣🤣🤣
-
Само да не ни проговори накрая кафето от чашата, че не знам на какво ще да ни е... сигурно на бели престилки с леко пристегнати ръкави
-
🤣🤣🤣 почвам да зяпам кафето отново! Мале ама ако видя телефон 😱😱 значи си била права и веднага си записвам час при тебе 🤣
-
Абе ти не думай тъй, че хабер шъ имаш чадо
Човек трябва да знае, че ако види жисием на творчески сайт ще да му е, а не на обаждане от чичо му Рокфелерер! Важно е човек да е в крак и в чаша с нещата. -
Нова, стара, важното е да дава резултати 🤣🤣 нали знаеш с пророкуването как е 🤣
-
Ай, сакън, тия са някакви нови мотиви в чашата с кафе Аз съм от старата школа и не ги знам тия
-
Смути 😍🤣 правилно си познала, ако видиш самолет, е на овчарлък, щото така каза и жената пророчица, а ако видиш кози, ще се гмуркаш на Бахамите, ако видиш шнорхел, ще изкачваш връх Еверест и там ще срещнеш любовта на живота си 🤣🤣 благодаря ти, разсмя ме и ми натисна газта, та почнах тука да пророкувам! 🤣
ПП. И да пиша глупости, както обикновено 😅😅 -
Добре де, ако беше видял самолет в чашата с кафе, на овчарлък ли щеше да е?!
Да сте здрави ти и жена ти, че да ви хрумват такива щуротии и да ги разказваш! -
Самовила 😍 благодаря ти, радвам се много, че съм те развеселил! То май във всеки коментар съм го казал, тъй като гледам, ама верно ме радва като развеселявам хората! 😊😅 Поздравче! ❤️
-
Много се забавлявах, развесели ме. Благодаря, Зиги. Голям си талант
-
Пенелопи, радвам се, че си се посмяла! Коментарите са велики, всички имат страхотно чувство за хумор и ми избиват главата от всякъде! 😆 Сега и аз се върнах да ги прочета и пак ми стана смешно! 🤣 Благодаря ти, че си надникнала! ❤️
-
Доста се смях заедно с теб в творбата ти, но повече се смях, четейки коментарите. Ама, че купон!)
-
Благодаря, Таня! 😊😍
-
Поздравления! -
Скити 😍 благодаря ти, мила! Много се радвам, че съм те разсмял!! Преди няколко дена зададох подобен въпрос на Георги Коновски и той каза нещо от рода на “хлопа ми дъската и влизат всякакви щуротии вътре” 🤣🤣 явно и моята нещо похлопва! 🤣 Благодаря ти!
Ще използвам възможността да благодаря и на хората, добавили разказчето в “Любими”! Трогвате ме и ми става много мило! ❤️ -
Ох, Зиги, невероятен си Смях се на глас Как ти ги ражда мозъка всичките тия щуротии? Пример:
"Ей така ми се сърцето усещаше. Направо, жив да не бях! Сърце — рапър, мозък — Моцарт, ръце — треперещ лист на есен, крака — рокаджии. А защо ми краката бяха рокаджии можеш и сам да се досетиш! Въртяха глезени все едно куфеят! "
Още се смея Благодаря ти! -
Ивиии 😍 радвам ти се, талантливке! Щастлив съм, че разказчето ти е подействало добре и си се смяла! 😊 ами, колко му е крака на една чихуахуа, много удобен за държане, дава много кураж 🤣🤣🤣 Благодаря ти, прекрасна! ❤️
-
"Цяла нощ, брате, не мигнах, и стисках на жена ми ръката (или крака на кучето де спи в леглото, пак успокоява)..."😅😅
Признавам те, Зиги! 🤣🤣 Каква фантазия имаш само! Много добре ми подейства разказът ти, приятелю! Още се смея...🤣 -
Миночка 😍 много се радвам, че разказчето ти е харесало! Думите ти значат много за мен! Благодаря ти!
-
Зиги, толкова добре ми се отрази този твой полет с парашут, че чак го преживях, като тебе. Толкова си колоритен, че не може човек, да не ти се възхити! Поздравявам те , за хрумката!
-
Вики 🥰 разсмя меее 🤣🤣 овчиците навсякъде ги водя с мене. Веднъж видиш ли овчици в кафето, ти носят късмет дори да си в самолет (и ти се привиждат, следователно са с теб) 🤣🤣 радвам се много, че си се смяла, обичам да го чувам (в случая прочитам) 🤣🤣 Благодаря ти!
-
Само едно нещо не разбрах - овчиците от чашата води ли ги с теб в самолета!? Смях се с глас, като луда Но при теб си е така
-
Мария, неведоми са пътищата Гугълски 🤣
Акеми, огромен респект!! Това ми звучи страшно само като си го представях за разказа… възхищавам ти се! Стотици пъти.. ехааа!! -
Чак сега видях, че си ме питал за скоковете. Да, говоря от личен опит. Това ми е едно от любимите занимания и съм скачала стотици пъти. Започнах още като студентка, за да направя кефа на един колега в който бях влюбена, но страшно ми хареса и постепенно се превърна в хоби.
-
Написах го с "ъ" и всичко ми излезе, кой знае защо, на унгарски - vartalak 😁 Чак след като написах въртълък-а, се появи и Джигит. Трябва да знаеш как да го подхванеш, Гугъла, за да ти каже това, което искаш да знаеш.😁
-
Хмм в интерес на истината сега като го написах с Ъ в чичо Гугльо излизат разни статийки и един мой разказ от тук (защо ли 🤣🤣🤣). Иначе, благодаря ти, Емил, за посещението, радвам се, че ти е било интересно разказчето! Поздрави!
-
Напишете в Гугъл "въртЪлъка", а не "въртАлъка" и ще видите, колко често се използва вместо "орталъка".
А самата дума е турцизъм (ortalık) и означава: наоколо, около мен, всичко около мен
Интересно пишеш, Зигфрид! 🙂
Поздрави! -
Казах, че съм го чувала, а не че съм го прочела. Гугъл и на мен ми отговаря с орталък. Но думата съществува, пък дори и да е само във въображението ни с нашия Джигит 😁. Въпреки че и с моята развинтена фантазия не мога да си представя как е възможно да си въобразим нещо такова. Идва при всички случаи от "въртя" - като се завъртиш около оста си, ни нашир, надлъж - нищо. Има изкривявания на различните думи, в зависимост от това кой слуша - името на Зигфрид е пример. Вероятно се касае за нещо подобно в определени региони. Честно казано, не знам. Пепи, само не се превръщай пак в Сърдитка Пипе-тка, с ударение на "и"! 😁
-
Добро утро, дами! ❤️
Мария 😍, радвам се, че не съм сам с въртълъка (както и да се пише туй чудо) 😂 макар че май и двамата сме се объркали 🤣 иначе, благодаря ти за милите думи!
Пепи, Гугльо е твой 😍😂 хаха явно хората търсят върталък пък то излиза орталък, само Гугъл и Пепи могат да разбунят духовете и да изправят ситуацията 🤣
Деа 😍 ама много се радвам, че съм те разсмял!
Развеселихте ме рано сутрин 🥰 ☕️ -
🤣"Земята иде! Иде!"🤣🤣🤣
-
Всичкo
Изображения
Карти
Видеоклипове
Новини
Още
Инструменти
Около 7 040 резултата (0,45 секунди)
Показаните резултати са за орталък
Вместо това да се търси върталък
орталък
Речник на българския език
орталъ̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране
Значение
разг.
множество хора, тълпа, общество, свят
Синоними
много, множество, тълпа, калабалък, наплив, многолюдие, всичко наоколо
Грешни изписвания (3)
ортълък урталък уртълък
__________________
Аз съм писала гугала 😅 ☕️ -
И аз съм го чувала във вариант "върталъка" /не знам с едно, с две или с три ъ е 😁 /. Явно е някакъв регионализъм 😁. Оказва се, че има думи, които дори Пепитка Ерудитка не знае 😉 Пишеш изключително оригинално. Де да можех и аз така!
-
"Орева орталъка", "Овика орталъка" и д-р. подобни, т.е. всички хора те разбраха и чуха.
"Връткалъка" - врътка след врътка цял връткалък се наврътка,😄 -
🤣🤣🤣 Краси ти ме разби направо 🤣 полуготови спагети! 🤣
Пепи, признавам си най-честно, орталък за пръв път чувам през живота си 🤣 представа си нямам откъде знам “въртълък” и дали наистина съществува тая дума. Ееех, ако не, нова дума съм измислил няма да ми е за пръв път 🤣 -
Ти по измеренията може да си ходиш кога ти е зор, но като падаш, казвам падаш пак на твойта сватба, то е пак с пръстен, пак на коляно, пак мола, торбите, гайдите... нали, падаш си отвсякъде- и по девойката и по летенето... обаче вторият път може да получиш дървен медал, третия - памуковите облаци... има си цяла многология и твърд сценарий, ако се разровиш... аз само казах, че дай късмет да е пак на твойта щото ще си полуготов, ако почнат да те ядат
-
Аз я знам като "орталъка", от ора/хора. А "върталък" идва от врътка е на орталъците сигурно 😂
-
Хехе, Роси 🥰 така е, непредвидимите обрати на живота! 🤣🤣 как точно си го казала, достойна за Нобелова награда за Прозрения!🤣😊😂
-
Ех, Зиги, животът е твърде кратък, особено когато скачаш с парашут. Я няма да се отвори, я ще попаднеш на сватба.😁😁
-
Младене, 🤣 няма да се кача на никой самолет, ако не се наложи на живот и смърт 🤣 А за разгонените жени - сега кого да послушам?! 🤣🤣 Развесели ме! Благодаря ти, приятелю!
Петър 🤣🤣🤣!!
Акеми 😍 радвам се! Смях да има! Да разбирам, че си го пробвала? Аз иначе едва ли бих могъл, по чисто физически причини 🤣🤣
Краси 😍 ех как ме разсмяяя 🤣🤣🤣 как на мойта сватба да падна, назад във времето ли ще падам, през измеренията 🤣🤣 коментарите ти са винаги толкова веселиии! Благодаря ти! -
"Смехът му огласи въртълъка, толкоз гръмогласен, та чак чашата ми за кафе се предаде, разтресе се и овците съвсем от нея се разбягаха. Ех, късметеца!" - "въртълък" е много хубава дума това е орталъка, който те върти отвътре, явно. Овцата наистина е на късмет, особено, ако си загубиш кучето, което те хапе Пробвай с хеликоптер другия път - може късметът да ти падне пак на твойта сватба, модерно било да я рестартираш чат-пат, щото то иначе ти знаеш, че си женен, ама защо пък другите да забравят
-
Както винаги успя да ме разсмееш. Относно скоковете, някой път трябва да пробваш наистина. Усещането е уникално. 😉😄
-
К'ва разгонена жена бе,..скрий й ЛОПЕДИУМа и да клечи цял ден в тоалетната, да й дойде акъла.. разгонена била
-
Чудесен разказ. Написан с въображение!
Не млисля, че трябва да се бяга от разгонени жени. Напротив - да живеят разгонените жени /под определена възрастова граница/. А иначе, относно скоковете с парашути и самолетите, един безплатен съвет към всеки. Да не се качва на самолета на ru.man без сериозна причина! -
Пепи, много мисловци въдим днеска 🤣🤣 бих заложил на скок дължина… 😅🐇 разсмя ме с тая мислА. 🤣
-
Скок дължина или троен скок? И аз мѝслА, че тройният няма да ми се опъне
-
🤣🤣🤣 явно смятам че мога да скоча на два метра…. 🤣
-
🤣🤣🤣 Хаха е, аз винаги мога да скоча на метър-два, колкото мога и да кажа ето ти скачаща височина, ама нещо парашутът ми заяде 🤣🤣
-
Добре, че е само идея, а не е поискала и да ѝ покажеш нагледно какво е "скачаща височина" 😅
-
Гени 😍 радвам ти се! Добре, ще бягам хаха 🤣🤣 Благодаря ти!
-
Ха-ха: "Сърце — рапър, мозък — Моцарт, ръце — треперещ лист на есен, крака — рокаджии"! Поздравления, Зиги, само бягай от разгонени жени, че е страшно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
