Навръх националният празник Трети март семейство Диляна и Христо Пимпиреви заведе десетгодишния си син на музей. Целта, благородна и патриотична, беше втъкаване на исторически аксиоми в главицата на невръстния Ивайло Пимпирев с цел един ден да се нареча патриот, родолюбец и други, вписващи го в себеподобна среда.
На входа на музея ги посрещна достолепният му директор: висок, с историческа осанка и подкупваща усмивка. Посрещнаха ги още две сергии за захарен памук, една - за значки с цитати на велики българи, амбулантен търговец на българска възрожденска литература и сергия с турска баклава. Ивайло веднага се увъртя около нея, но баща му патриотично го отряза и всички вкупом влязоха в музея.
Уредникът ги поведе из дебрите на българската история така увлекателно, че двамата родители не разбраха кога техният син е изостанал и изчезнал от полезрението им. Изведнъж всички се стреснаха от силен вик:
- Не, нееее, не пипай!! На кого е това дете, не може така!!!?
Диляна и съпругът й изпитаха деж ...