ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за онова време китайски кецове, които имаха бяла точка на кокалчето. Бяха в превъзбудено настроение. Тичаха по двора, крещяха, играеха футбол, други, разделени на групи (момчетата срещу женките) и се гонеха настървено. Бяха в тази възраст, в която вече се усещаше привличането между половете, а не отвращението от представата, че може да целунеш момиче по устата. Това беше до преди година. Сега вече, след завършването на седми клас, като, че ли се чувстваха по-големи. Момчета по-възмъжали, а момичетата по като госпожици. И играта им беше такава. Вече не се скубеха с дива ярост, а някак си по-нежно, по-джентълменски да кажем. А и интереса на момчетата се премести от плитките на момичетата, към гърд ...