- Ти си пиянец!
- Не съм! - изломотих...
- Пиянец си - крещеше малкото момиченце с две щръкнали плитки, и ме сочеше с пръст, докато седях на колене пред дървото, разчекнал уста. Повръщах. Най-обикновено повръщане, след пиене. Нали се сещате, когато ти се върти целият свят, гади ти се и като повърнеш, едни конвулсии те карат да бълваш като анаконда, само че навън. Винаги, като съм гледал как анакондите поглъщат нещо, и ми е приличало на пиянско повръщане, само че наопаки.
- Пиянец, пиянец!
Това ми кънтеше в ушите ужасно, даже се ядосах. Какво красиво детенце, а какво е зло и проклето. Пфу! Днешните родители нищо не възпитават. Натикват му играта на телефона и цял ден то мълчи, зинало в нея. После сочи хората и им се подиграва.
Много ми беше зле. На детето му омръзна да ме сочи и изчезна нанякъде. Дълго седях, до онова дърво. По едно време засмърдя на лайно. Огледах се аз, и гледам под коляното ми, едно от онези малки сгърчени, черни лайненца. Тия, дето ги кензат изчанчените кученца на л ...