- Честно да ти кажа, хубава ми е женичката и си е романтична... например, случвало се е... спрем на някой бряг... аз да половя риба или само да разгледаме... а тя се захласне с ръце на кръста, гледа водите напред, вдигне очи и към дърветата настрани, гледа, гледа, нищо не казва, пък въздъхне една такава, унесена, усмихва се, все едно нещо много хубаво си е представила, обаче пак мълчи, само поклаща глава...доволна е ще си речеш, ама някак бързо се отегчава...повдига триъгълното носле, души въздуха и негодува„ Водата на жабуняк докарва„ или кимва към самотен рибар, пак недоволна„ Хубаво е да се поразходи човек, ама чак да си губи времето с часове, като теб, риби да прилъгва?! - ми сподели той, докато се движехме плавно по водите в неговата лодка. Беше млад мъж, с хубави зъби и небрежен перчем, силно изрусял от слънцето. За всеки непознат бързо ставаше ясно, че е все край водите. Разполагаше с хубава лодка, наглед скъпа и безшумна, с дълбоко дъно и много стойки за въдици по борда. Аз същ ...