Under the shadow
(of the days)
Под сянката (на дните)
Звънецът би... „Най-накрая”, помисли си тя...
Беше в училище 40 минути преди началото на часовете и се чудеше какво да прави. Не ù се слизаше сама до двора, и без това мразеше да е сред хора с много пари и малко мозък. Гледаха я тъпо и надменно, мислейки си, че са велики. Жалко (или по-точно – жалки). Но какво да се прави, елитна гимназия, влиза се с връзки и пари - все още се чудеше защо и как попадна там... Погледа малко през прозореца, искаше да види едно момче, заради което идваше на училище почти с удоволствие. Естествено той не дойде. Сайрин седна на чина си и вдигна крака върху него (не ù пукаше особено за обноските в този момент), но когато влезе чистачка, за да оправи бъркотията от 1-та смяна, Сай свали крака и седна по-прилично. Размениха няколко думи за бъдещото изпращане на дванадесетокласниците и мрънкайки си нещо за боклука, чистачката излезе.
„Отново сама, оф... Ако още няколко дни съм така (а определено ще съм) ще от ...