Съпротивата
- Тук съм, спокойно! - Той се приближи до нея все още държейки сандалите ѝ в ръка.
Момичето се беше подпряло на колата и трепереше от студ. Погледна краката ѝ вече съвсем посинели от влажната земя.
- Господи, влизай бързо в колата! Защо не ме изчака долу?
Тя мълчеше. Дори не го поглеждаше! Седна отпред и почти веднага се сви настрани като обгърна с ръце коленете си.
- Сега ще се стоплим! Вземи това! - Той се пресегна и ѝ подаде сакото си, което седеше върху чантата на задната седалка. - Сложи го отгоре за малко!
Зави я нежно и отново се загледа във фините и ходила с полепнала пръст и листа по тях. После наклони глава към волана, хвана го с две ръце и се отпусна за миг отгоре му.
Отоплението на "Рейндж Роувъра" беше добро. Няколко минути и вътре се затопли приятно. Стъклата започнаха да се изчистват от струите топъл въздух. Погледна я отново. Беше отпуснала глава към рамката на вратата. Той се доближи над нея, почти се изправи, за да достигне предпазния колан, изтегли го и в ...