Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, вече беше горещо. Две момичета наблюдаваха циганите и се смееха. Едното ближеше сладолед.
Появи се човек със синя престилка и бяла кожа. Каза важно:
– Днес ще шлайфате лявата половина. Искам да работите внимателно. На обяд ще донеса ракия.
– Не може ли ли преди обяд? – попита онзи с длетото.
– Не може. – Белокожият беше строг. – До обяд само бира. За ваша сметка. Знаете къде е магазинът.
Започнаха да тропат със сечивата си. Онзи с шлайфмашната се опита да я включи, но установи, че няма ток. Изруга и тръгна нанякъде да търси кабел.
Човекът с бялата кожа и синята престилка се отдалечи и влезе в канцеларията на олющена обществена сграда. Там го чакаха други и вече раздаваха картите.
– Тия няма да ...