– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парченце шоколад ги впечатляват. Изтрих и устата, а тя ми се усмихна. Слънчево дете! Днес беше спокойна, спа нощес непробудно и това беше добре.
Приближих се до мини бара и си сипах едно уиски. Глътнах го наведнъж. За кураж. Тайната ме подлудяваше. Никога няма да има подходящо време за това… Смятах да и кажа…
– Инес, трябва да поговорим. Ще се натъжиш, но аз те обичам и ще бъда до тебе. Даже не знам как да ти кажа.
– Какво става Селина? Не слушам ли?
Детето се напрегна и замига. Помисли, че е сбъркало нещо.
– Не, Инес. Ти си добро дете. Слушаш много. Няма такова нещо. Мисля, че се разбираме двете. Друго ще ти кажа – за мама. Не могат да намерят майка ти. Тя не можела да плува. И като паднала във ...