Предчувствието - 3 част
Произведение от няколко части « към първа част
Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприятности…ще го предупредя, да я върне тук, да не преиграва все пак, от къде да му ги набавям ако пак изперка? – Хари пиеше втората си бира и мислите му кръжаха като ято в мозъка му, но парите бяха добри, даже повече от добри. Забарабани с пръсти.
Усмивка цъфна на лицето му, като си помисли колко лесно се получиха нещата. Как я упои, после я затътри в колата, сложи й колана и газ до дупка. После я мачкаше както си иска, а тя беше заспала дълбоко. Спящата красавеца и влъстелинът на пръстените. Но Смит се правеше на по - голяма работа от него, на по - голям властелин...но той Хари си знае цената...хаххаааа...няма да е по-долу от Смит.
………………………….
Не знам колко време измина, но все още съм замаяна. Лежа на леглото, а очите ми блуждаят наоколо. Хари ми донесе на един поднос храна, която не съм докоснала. Изпих само бутилката сок, а все още усещам гърлото ми сухо като пустиня. До прозореца залепвам лице на стъклото и виждам пак високи борове. На втория етаж съм, и е доста високо за падане. Повъртях се из стаята. От чантата ми и дрехите ми няма и помен. Облечена съм в един бял хавлиен халат. Халат за гости.
Отвам до вратата и леко открехвам. Коридорът е пуст. Оглеждам се като крадец и се спускам по стълбището.
Да пробвам да изляза ? Сигурно е заключил входната врата, но да видя все пак.
Правя няколко предпазливи стъпки и минавам тихо. Хващам бравата. Усещам я в ръката си като нагорещено желязо. Уви…не помръдва. Връщам се назад и спирам до прозореца. Леко издърпвам пердето, кукичките му скърцат и сърцето ми тупа от страх. Тогава виждам капаците. Дървени капаци са спуснати пред стъклата. Нямам си на идея как се отварят, като не виждам от вътре нищо.
Дяволът му с дявол…заключил ги е…
Връщам се назад и мисля трескаво. Хлътвам в първата врата. Голяма всекидневна с дъбова маса и дузина столове. На масата поднос с плодове. Тогава чувам стъпките му зад гърба си.
Залепвам една усмивка и посочвам плодовете.
- Огладнях…може ли…
Хари ми смига и аз вземам един портокал. Въртя го в пръсти и започвам да го беля, корите му падат по масата, сокът лепне, но не ми пука и започвам да го ям. После грабвам една чепка грозде. Сладко е, но не усещам нищо, защото страхът пак ме е сграбчил.
Не знам какво да очаквам в следващия момент. На тръни съм. Жалко, че няма нож или нещо по-твърдо наоколо…
Хари си взема една ябълка и започва да хруска. Хрус…хррруссс…забива се звукът в главата ми…Дали не съм леко превъртяла от това, с което ме е упоил?
-Хайде, момичето ми, отивай си в стаята. Поспи още малко…бъди добро момиче – два реда зъби се показват насреща ми и аз отново се стягам.
Кимам енергично и послушно. Показвам му, че съм добра.
Трябва да съм добра, а не като зверче. Обичаш дивите котки – нали Сюзън, шепне ми един силен глас в главата…
В стаята отварям чекмеджетата на скрина, после отварям гардероба. Вътре висят бляскави дамски рокли, цветни, разголени, шалове, шапки, обувки и куп джунджурии.
Избирам един копринен шал, който е достатъчно дълъг и тесен. Пръстите ми потръпват от хладката коприна, която прошумолява със съскане. Оглеждам и рокля в подходящ цвят и обувки с платформа. Не ми са нужни токчета за плана, който се заформя в главата ми.
Ще видят, те…те…или той…точно не знам на какъв ще попадна, но …
Вече съм успокоена. Стомахът ми изгъргорва и аз започвам да дъвча. Ям от нерви. Изяждам всичката храна от подноса. В съзнанието имам ново предчувствие. Макар и още мъгляво, започва да зрее и да се избистря…
Продължава…
© T.Т. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави, Роси
-
Ех, Танче, как умело разпалваш любопитството! Чакам продължението!
-
Благодаря Скити, Генек!
-
Много яко! Изпълнено с напрежение! Изчетох и трите части на един дъх! Чакам продължението!
-
Следя...
-
Поздрави Миме,Наде, Пепи, Краси, Петър!
-
Успя да ме завладееш! Искам още и още,Таня!🤗
-
И аз чакам с нетърпение!
-
-
Таня, няма да повтарям казаното преди мен, освен това, че много ми хареса и разбира се чакам и другите части...
-
И аз чакам с нетърпение!
-
Поздрави Vanko!
Благодаря ти , че четеш всички мои разкази! -
Да много ми хареса и на мен.Поздрави Таня.
-
Поздрави МИГ, Мини!
-
И аз съм на същото мнение, като Миг, много ми хареса!
-
Благодаря! Обравдаваш предчувствието ми , но "дозата" е недостатъчна ! Моля те не ме вкарвай в абстиненция! Мноооооооооооого ми харесва да знаеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
